Просфорниците, наричани още присфорка, напрестолни, шарилка и др., представляват печати за хляб с християнска символика. Те се полагат върху просфорите (хлябът за литургията). В тези случаи се наричат евхаристични, предназначени за тайнството евхаристия (причастие). Друг вид печати са евлогичните, които се използват при направата на обредни хлябове – празнични и поменални.
От периода XV – XIX в. има много запазени църковни и домашни печати. Основна роля в производството и разпространението им имат големите манастирски центрове – Рилски, Бачковски, Троянски и атонските манастири в Света гора. Печатите се разпространяват основно по два начина: чрез монаси, които при обиколките си като таксидиоти предлагат на миряните и различни църковни предмети, и чрез поклоннически пътувания, при които се посещават свети места за християнството – Йерусалим и Атон. От Йерусалим са донасяни и месингови печати, които били скъпи и се подарявали само на най-близки хора.
На евхаристичните печати задължително се изобразява „Агнец“ – четириъгълно, централно разположено поле, което символизира разпятието, невинната Христова жертва и старозаветното жертвено агне (агнец). В квадратното поле на Агнеца се изписва IC XC NI KA, което в превод от гръцки означава Иисус Христос Побеждава. Задължително съдържа полета и за св. Богородица, както и поле с деветте ангелски чина. В полето за Богородица се поместват стилизирани буквите МΘ, в превод от гръцки Божия майка. Ангелските чинове са три йерархии по три – висша, средна, нисша, обозначени от девет триъгълника в три редици по три. Понякога се изобразява копието, пронизало Иисус на кръста и натопената в оцет гъба, дадена му, преди да издъхне. Възможно е печатът да има повече от един Агнец, като в този случай другите служат за помен (споменаване) на живи и мъртви. Символните форми и изображения по евхаристичните печати са строго канонични и не подлежат на художествени интерпретации.
За разлика от евхаристичните, при евлогичните, в това число и домашните печати, се допускат художествени интерпретации при изображенията. Те могат да изобразяват светци, други християнски символи и различни зооморфни, антропоморфни, растителни и геометрични мотиви, в зависимост от знанията и уменията на резбарите.
