В средата на XIX в., в оформилите се като стопански и просветни центрове по българските земи Котел, Панагюрище, Копривщица, Габрово, Търново, Елена, Сливен и др. старинните сукманени женски и чернодрешните мъжки облекла отстъпват редовната си употреба на нов тип костюми от градски тип. Възрожденското облекло се развива, като запазва домашния начин на изработка и основните елементи на традиционния костюм.

Променя се и се обогатява художественото му оформяне – основно чрез използване на нови и по-фини вносни фабрични материи. От източните пазари, където търгуват с произвежданите от тях аби, котленските абаджии и търговци донасят копринени платове, атлаз, кадифе, с които започват да се изработват почти всички елементи от женския костюм в Котел. От поклонническите си пътувания в Йерусалим богатите местни търговци носят на жените и дъщерите си дар – т.нар. „божигробска“ кърпа от тъмносин фабричен плат, украсена с щамповани бели ориенталски мотиви, която котленката запасва над елека като престилка.