С личността на Георги Стойков Раковски свързваме цяла епоха в националноосвободителното движение на българите през Възраждането. За почти трите десетилетия, в които води неуморна борба срещу угнетителите на българския народ, котленецът се изявява като военен стратег, политик, дипломат, поет, писател, публицист, историк, фолклорист и езиковед, като на всяко от тези поприща остава безрезервно отдаден на отечеството.

Революционната му дейност свързваме преди всичко с организирането на Първата българска легия в Белград (1862 г.) и съставянето на Плана за освобождение на България (1861 г.). Първите си стъпки във въоръжената борба обаче Раковски прави доста по-рано. Той стои зад организацията на Втория браилски бунт (1842 г.) и създаването на „Тайното общество”, което има за цел да подготви българите за въстание, което да избухне паралелно с руското настъпление на юг от Дунав в началото на Кримската война (1853 – 1856 г.). Малко по-късно го виждаме и в ролята на войвода, начело на малка чета в района на Котленския балкан. Преследван от властите заради тази си дейност, Раковски е принуден да замине за съседно Влашко. През пролетта на 1855 г. той напуска завинаги родината и прекарва остатъка от живота си в емиграция. Да премине тайно Дунава му помага неговият близък приятел и съратник Цвятко Радославов от Свищов.

Именно към ранния период в революционната дейност на Раковски ни отвежда съхраняваният в НИМ пистолет. Преди да замине от България, той оставя в дома на Цвятко Радославов личното си оръжие – два пищова кремъклии. Радославов грижливо съхранява реликвите, които след смъртта му са предадени на музея в Свищов. Днес единият от пистолетите е изложен в Историческия музей – Свищов, а другият можете да видите в Националния исторически музей.