Печатите на читалищата в Дряново и Сливен

Читалищните печати легитимират дейността на една от най-уважаваните и дълговечни институции в България, на която е отредено специално място в историята на българското общество през Възраждането. Освен собствени печати читалищата имат свой устав и ръководство, което ги прави авторитетна институция за подбуждане и управление на важни обществени процеси и събития при липсваща българска държавност и политическа независимост през 19 в.

Изложените печати на читалищата в Дряново и Свищов са специално изработени музейни копия на оригиналите от 1869 г. и двата представят изображения на две братски стиснати ръце – много популярен и често срещан символ върху читалищните печати от възрожденския период, спряган и за масонски знак за братство. Надписът на дряновския печат гласи: “Българско читалище в Дряново „Общий труд“, а на сливенския: „Българско благотворително училище в Сливенъ“

След Кримската война (1856 г.) навсякъде из България и извън пределите й, където има българи, постепенно отварят врати над 130 читалища. Появата им дава тласък на учебното дело, книгоиздаването и печата; в тях се организират лекции и сказки на всякакви теми, играят се първите театрални представления; в библиотеките им се съхраняват книги, вестници и списания. Възникват най-често към православните храмове и училищата, а инициаторите са предимно учители и свещеници. Първото читалище в България е основано в Свищов на 30 януари 1856 г. от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Второто е създадено през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни в Шумен и през същата година в Лом е основано третото.

Читалищата се превръщат в притегателен център за революционно настроените млади българи. Именно през читалището в Русе Захари Стоянов е привлечен за освободителната кауза – в „Записки по българските въстания“ четем: „В късо време можах да забележа, че в това читалище се вършат твърде необикновени неща, значението на които не бях в състояние да си обясня… Един ден дойде на читалището един непознат калугер… Аз се не стърпях и погледнах през една дупчица в библиотеката: но що да видиш? Скромният дрипав калугер беше съблякъл расото си и запасваше на кръста си една дузина револвери, които моят приятел му подаваше един по един!…“

Scroll to Top