Личният печат на Неофит Рилски (светско име Никола Поппетров Бенин, ок. 1793 – 1881 г.) с инициалите му, изображение на птица с кръст отгоре и надпис „Неофит Йеромонах Рилски“ е използван по време на духовната и книжовната му дейност в Рилския манастир. Експонатът е прецизна музейна възстановка, изработена по отпечатък.

Неофит Рилски въплъщава образа на българския възрожденец – духовник, учител и творец. Той е водеща фигура в новобългарската просвета и педагогика, заслужено наречен от Константин Иречек „патриарх на българските учители и книжовници“. Пръв въвежда в новобългарското училище актуалния в цяла Европа Бел-Ланкастърски метод на обучение, известен и като „взаимоучителна метода“, който позволява да бъдат ограмотявани едновременно по 100 ученици от един учител.

Неофит Рилски е автор на първите учебници, помагала и взаимоучителни таблици за първото българско взаимно училище, открито в Габрово през 1835 г. от Васил Априлов, където Неофит е поканен за първи учител. Той прави и първия сполучлив новобългарски превод на Новия завет, който е сред основните текстове, преподавани във възрожденското българско школо.

Неофит Рилски изработва и първия български глобус около 1836 г. като учебно помагало за преподаването си в Габровското училище, а след това и в Копривщица, и в Рилската обител. Глобусът на Неофит е ръчно изработен от картон върху дървена конструкция с приблизителен мащаб 1:54 500 000. Глобусът в експозицията на НИМ е точно копие на оригинала, който се съхранява в музея на Рилския манастир.