Дърворезбата е с хилядолетни традиции по българските земи, като през периода на Възраждането тя достига своя разцвет като художествено и народно изкуство. Вероятно най-стара форма на изява е т.нар. пастирска дърворезба. Както името подсказва, първоначално с нея се занимават главно пастирите, които имат нужното свободно време и достъп до материали по време на пасенето на добитъка. За украса върху дървото обикновено се използва само нож, с който се правят недълбоки разрези. Затова и често тя е определяна като плитка дърворезба. Всеки изработен от майстора предмет има своята функционалност и се използва в ежедневието. Пастирите изработвали геги, чаши, прибори за хранене, музикални инструменти за себе си или близки хора и по-рядко продават своята продукция. Изключение били шарените хурки, които овчарите изработват и подаряват на своите любими. Такива хурки се поръчвали за изработка от майсторите за сватба, където се подарявали от младоженци на невести.

Обикновено резбата се правела в чист вид, без допълнително оцветяване, като естественото ѝ патиниране можело само да увеличи художествената ѝ стойност. Като метод за украса се използва  натриване със ситен барут или въглен, които проникват в оставените от ножа нарези и по този начин врязаните елементи изпъкват.

Хурките можело да се декорират с дребни цветни мъниста или огледалца, но това се правело предимно в работилниците на занаятчиите от градските селища.

Освен върху дърво, пастирите резбоват рог и кост. Орнаментират се рогове за барут, части от кост за украса дръжките на огнестрелни оръжия и ножове, костени плочи, които в комбинация с пискюли и сини маниста служат за украса на кожените овчарски чанти. Освен чрез резба, майсторите използват и гравиране за декорация. Гравира се с нажежена игла, като орнаментите са подобни на тези при дървото.

Гравират ги с нажежена игла със същите като при дървото плитки орнаменти.

Овчарската чаша се изработва така, че да е практично свързана с ежедневието. Изработва се в подходяща форма за да може да се гребе вода от извор или река, както и да се закача за удобство при постоянното движение на пастирите.