През 1838 г. в Копривщица Захари Зограф прави първия маслен и едновременно с това светски портрет в българската живопис. Рисува своя учител Неофит Рилски, седнал зад маса, отрупана с книги, листове хартия, мастилница с перо и глобус. Неофит е духовен наставник на младия зограф, двамата се свързват в близко приятелство за цял живот и поддържат преписка цели 18 години.

Захарий Христович Димитров – Зограф (1810-1853) е основоположник на българската светска живопис – поставя началото и определя характера на възрожденския светски портрет. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство и един от първите, дръзнали да се изобразяват в църковната живопис – стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети.

Учи иконопис при баща си Христо Димитров (основоположник на Самоковската школа) и при брат си Димитър Зограф (баща на Зафир Зограф, по-известен като Станислав Доспевски). Създава обемни стенописни ансамбли в най-важните български духовни средища: Бачковския, Рилския, Троянския и Преображенския манастири, а също и във Великата Лавра в Света Гора. Образите му се отличават с духовна извисеност и благородство. Творбите му излъчват хуманност и оптимизъм.

По стенописите на Преображенския манастир (1849 г.) рисува най-обширния цикъл Апокалипсис, а емблематичната му сцена – ,,Колелото на живота“ изразява идеята за преходността на човешкия живот, на този ,,лестний и прелестний свет“ – основен мотив в неговия мироглед. Около 1838 г. рисува Автопортрета си. Създава само още три кавалетни портрета (на статив), единият от които е портретът на Християния (ок. 1840 г.) – изобразяването на женски лик в самостоятелна картина е революционен акт за 40-те години на 19 век в българска среда.

Верен на бунтовната си природа Захари Зограф участва в църковните борби и в просветното движение. В редовната кореспонденция с Неофит Рилски той съобщава, че се среща с млади българи, които съветва да не се гърчеят, а да запазят народността си. Уговаря учителя си да основат в Самоков типография и му предлага да открият книжарница в собствената му къща с дюкян.

В Карастояновата печатница в Самоков, със собствени средства Захари Зограф поръчва отпечатването на “Взаимоучителска таблица за нашите деца”, която разпространява безплатно.