Неделникът на Софроний Врачански

Софроний Врачански, със светско име Стойко Владиславов (1739 – 1813 г.) е духовник и будител с възрожденски размах, пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. През 1765 г. в Котел съставя най-ранния препис на “История славянобългарска”, известен днес като Първи Софрониев препис. По време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. привлича вниманието на руското правителство към българите като изготвя т.нар. “Молба” до главнокомандващия руската армия за необходимостта от решаване на Българския национален въпрос. Среща се с руски военачалници и съдейства за учредяването през юни 1811 г. на Българската земска войска – първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам.

Неделникът, наричан още „Софроние“ е една от най-популярните книги сред българите в началото на XIX в. Тя е първото печатно произведение на новобългарски език и единствената творба на Софроний отпечатана приживе. Съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления към свещениците за обредите на кръщенето и венчавката. Тълкуванията Софроний прави по проповедите на архиепископ Никифор Теотокис от Руската православна църква, автор на „Кириакодромион“, издаден през 1796г. в Москва.

Книгата е отпечатана в 1000 броя през 1806 г. в Римник (дн. Румъния). За да събере необходимите средства за отпечатването, Софроний изпраща „Позив“ до заможни българи в Румъния. Той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език: “на говорим български език, за душевна полза на християните, за да разбира всеки българин и да бъде упътен към истинския и прав път”

Софрониевият Кириакодромион има още три издания до Освобождението – през 1856 г. в Нови сад, през 1865 г. в Букурещ и през 1868 г. в Белград, а до 1937 г. е препечатван още 5 пъти. Той поставя началото на новобългарската печатна книга, но изцяло авторски принос в новобългарската литература е автобиографичния текст на Софроний „Житие и страдания грешнаго Софрония“, публикуван през 1861 във в. „Дунавски лебед“ от Г. С. Раковски. Наред с книжовните способности, Софроний притежава и художествена дарба – проявява се като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се счита за автопортрет.

Scroll to Top