Мускал за съхранение за розово масло

Мускал (от араб. през тур. mıskal) е съд за съхранение на розово масло и мерна единица за произведено масло, която се равнява на 4,9844 грама. За да се напълни един мускал с розово масло, са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята.

Отглеждането на маслодайни рози с цел производство на розова вода, а по-късно, чрез дестилация – и на розово масло, е широкоразпространено в Близкия и Далечния изток, в това число и в целия ислямски свят. За обработване на розовите цветове има данни още от Античността, а получаването на розова вода е засвидетелствано в началото на IX век в долината на Шираз (Персия, дн. Иран).

В края на  XVII век османците пренасят розопроизводството на юг от Стара планина,  като с това поставят началото на засаждането на едни от  най-големите розови масиви в света, отглеждайки Rоsa Damascena заедно с по-студоустойчивата Rosa Alba (от която обаче се извлича по-нискокачествено масло). Първите сведения за търговия с розова вода на Одринския пазар датират от 1650 г., като тя е била произвеждана в района на Казанлък, Стара Загора и Карлово. За начало на двойната дестилация се смята 1680 г., когато в Османската империя се разпространява примитивна розоварна – гюлапски[1] казан. Българските розопроизводители въвеждат подобрения в розоваренето, използвайки опита си от варене на ракия; започват да употребяват медни казани, които запазват по-добре аромата и трайността на розовото масло и увеличават количеството му.

През 1820 г. Дончо Папазоглу от Казанлък, потомък на джелепкешански род от Копривщица, основава първата търговска къща за производство и търговия на розово масло. Неговите синове – Димитро и Ботьо, през 1858 г. откриват първата българска търговска къща за износ на розово масло, като чрез своите кантори в Цариград, Париж, Лондон, Дрезден, Виена и Ню Йорк го изнасят по целия свят.

Един от най-влиятелните чорбаджии в Казанлък, Димитро Папазоглу е активен деятел в борбата за независима Българска църква и е от хората, имащи право на глас при избора на Антим I за екзарх. Папазоглу приема в дома си Васил Левски и дарява пари за революционна дейност.


[1] Гюл (от пер. през тур. gül) наричали на диалект розовият храст или неговите цветове

Scroll to Top