Гравирана украса с растителни мотиви.

Ударната глава е съединена с дръжката посредством гъвкава верига от индивидуално изработени звена, всяко от които с врязан полумесец. Произход от Османската империя.

Произход от Османската империя. Немско острие с гравирано изображение на хусар със сабя в ръка.

С гравиран върху острието надпис „За Царя и Отечеството” и вензела на цар Борис III от вътрешната страна.

Широко разпространено у нас оръжие в годините на национално-освободителните борби. Конкретният екземпляр е принадлежал на Кръстьо Асенов – племенник на Хаджи Димитър, сподвижник на Яне Сандански и активен борец за освобождението на Македония.

Пушките, разработени от чешкия инженер Силвестър Крнка играят главна роля в Руско-турската освободителна война, с такива се сражават и част от българските опълченци. След Освобождението остават на въоръжение в малки количества чак до Балканските войни.

„Манлихерата” е верен другар на българския воин в четири войни. НИМ съхранява голямо количество от различните модели и модификации на пушките и карабини „Манлихер”. Особен интерес днес представляват екземплярите с български маркировки върху патронника, които показват, че оръжието е произведено по поръчка специално за България.

Един от най-ранните модели автоматични пистолети.

Известният още като „Парабелум” пистолет е едно от най-разпознаваемите оръжия на XX век. През 1903 г. България става едва втората държава след Швейцария приела официално на въоръжение този нов и перспективен тип оръжие.

Разработен в Чехословакия и произвеждан в Бърно по време на немската окупация този картечен пистолет е на въоръжение в германските СС части и Българската армия по време на Втората световна война. Маркировките на конкретния екземпляр – герба на Царство България и вензела на цар Борис III показват, че е произведен по поръчка специално за България.