Картичка „Освещаване на паметната плоча за пукване на първата пушка в Копривщица, 15 май 1929 г. “
Издадена от Ст. Козинаров, изпратена като поздравление от Копривщица до получател в София.
Снимка на Гаджал войвода (Георги Илиев Симеонов) със сабя и медали.
Революционер и опълченец, наречен „Войникът на века”, заради участието си във всички войни и въстания в региона.
Снимка на опълченеца Марко Вялов
С въстаническо облекло и въоръжение.
Портрет на войводата Христо Николов Македонски
Участвал в Първа и Втора български легии, в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и в подготовката на Сарозагорското и Априлското въстания.
Снимка на монахиня Евгения (Ана Бояджиева), учителка и сподвижничка на Левски
Със сестра си Стефана.
Пощенска картичка „Първата българска артилерия (Черешовото топче)
С надпис на френски: Спомен за революцията на българите срещу турците, 20 април 1876 г.
Портрет на Наталия Каравелова, съпруга на Любен Каравелов.
Изпратен от Белград до Будапеща през 1891 г. по повод на сватбено производство.
Картичка с портрет на ген. Михаил Скобелев, наричан „Белия генерал”
Командващ Кавказката казашка бригада от Дунавската руска армия при Обсадата на Плевен. Военните му умения създават войнишката поговорка „Където е Скобелев, там е победата“.
Семеен портрет на Васил (Василаки)
Писател, общественик и политик и съпругата му Елена Радионова.
Снимка на децата на Симо Соколов
Надежда, Александър, Люба и Вера. Войвода Симо или Капитан Симо Грознатовски е участник в Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След Освобождението е офицер в българската армия и народен представител в 1-вото ОНС.
Портрет на Яна Кунчева-Начова (1835 – 1913)
Сестра на Васил Левски
Снимка на семейството на Никола Еньов Чакалов, Търново, 1892 г.
Седнали: той, дъщеря му Благовеста и съпругата му Кириака; прави: синовете Янко - социолог (завършил в Женева), Боян - лекар (завършил в Женева); Стоян – чиновник; Христо – правист (завършил в Женева ) и управител на БНБ.
Групова снимка на Димитър Пъшков, Марин поп Луканов и Георги Минчев
Дегизирани като кюрдски селяни по време на бягството им от заточение в Диарбекир, 1876 г.
