Зала коридор „Българско Възраждане”, детайл

изграден през 1898 г. в памет на руски бойци, загинали по време на руско-турската война от 1877 – 1878 г. Кръстът е спасен след като сградата е разрушена през 1914 г. и пренесен в Българската екзархия в Истанбул. За 100-годишнината от Освобождението е експониран в Националния исторически музей.

На преден план – камата на Левски, която подарява на сподвижничката си Ана Бояджиева от Карлово (монахиня Евгения).

Автор Петър Берон, издадена в Брашов през 1824 г., „Рибния буквар” е най-популярният учебник за начално ограмотяване през Възраждането.

С него се известява началото и края на учебните занимания във възрожденското училище. Надпис: “Афанасей Катаевъ “: 1816: Го: В городъ: Слободскомъ “.

Учебно помагало за новобългарското училище. Определян като „патриарх на българските писатели и педагози”, Неофит Рилски въвежда взаимоучителния метод и светското образование през 1835 г. в Априловската гимназия в Габрово.

Използвана за преподаване по метода на Бел-Ланкастър в новобългарското училище през 19 в.

С изображения на петел – символ на пробуждането.

Книгата е съставена от П. Р. Славейков по поръка на изпълнителите на Априловото завещание и описва историята на учебното дело.

Най-продуктивният писател, публицист и фолклорист през Възраждането. Преводът му на новобългарски език на Библията, известна като „Славейковата” полага основите на съвременната българската книжовна норма.

Теоретик на българската кауза от първата половина на 19 в. и организатор на четническата тактика в борбата на българите за независимост.