Петко Рачов Славейков (1827 – 1895) е основоположник на модерната българска литература, твори във всички жанрови направления през Възраждането, като създава високи образци, превърнали се в класика: поемата „Изворът на белоногата“ (1873 г.) обединява скъпите образи на българката, на родното място и на българската природа, като разкрива силата на човешкия дух, за да вдъхне кураж на българите в борбата им за независимост; Славейков издава първото детско списание „Пчелица или ред книжки за децата“ (1871 г.) и пръв пише стихове, приказки и басни специално за деца. Освен поет, писател и учител, той е и публицист, преводач, филолог, фолклорист и мемоарист, а след Освобождението и политик.

Негови са думите:

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.„
„Аз едно знам, едно признавам и изповядвам, че всичко, което са прави за народа без народа, не е праведно, не е законно.„
„Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си.„

Мастилницата на Славейков, която може да се види в експозицията, е собственост на Националния литературен музей „Петко и Пенчо Славейкови“ – София. Изработена е от метал, с фигура на ковач в центъра. Има символно значение: Славейков „изковава“ основите на съвременния книжовен български език със своята редакция на Библията, издадена през 1871 г. и известна като Славейковата Библия. С това издание Петко Славейков утвърждава източнобългарския говор като литературна норма, а в многобройните си оригинални и преводни творби доразвива и усъвършенства българския език, като го освобождава от архаичната писмена традиция и го свързва с живия и колоритен народен говор.