Габровското взаимно училище е първото българско светско училище, основано през 1835 г. по идея и със средствата на Васил Априлов (1789 – 1847) – успешен предприемач, просветител, дарител и писател, подкрепен от свои видни сънародници. Училището първо въвежда преподаването по „взаимоучителната метода“ на Бел-Ланкастър, като кани специално обучения Неофит Рилски за пръв учител и дава пример за откриването на десетки български взаимни училища в следващите години.

Още преди Освобождението, през 1872 г., Габровското училище прераства в гимназия, а малко след възстановяването на Българската държава, през 1881 г., е наречено Априловска гимназия. От отварянето си до днес училището обучава ученици без прекъсване. Красивата му сграда е дело на възрожденския майстор Уста Генчо Кънчев – започнал градежа през 1851 г. и завършил през 1872 г. Днес сградата е паметник на културата с национално значение и приютява Априловската гимназия и Националния музей на образованието.

Официалният печат на Габровското взаимно училище е изработен през 1839 г., четири години след основаването му. В центъра му е изобразен петел (символ на зората и пробуждането), кацнал върху сградата на училището. Същото изображение може да се види и върху изработения през 1844 г. печат на Стрелчанското училище. Печатът в експозицията е възстановка, изработена по отпечатък.

В експозицията е изложен и един любопитен документ, издаден една година след прерастването на училището в гимназия: Отчет за успехите, поведението и отсъствията на ученик от Габровското училище с дата 24 декември 1873 г. В отчета могат да се видят изучаваните тогава предмети и оценките на ученика.