Дискос от църквата „Св. Стефан” в Цариград

През XIX в. Цариград е дом на голяма българска търговско-занаятчийска общност, чиито изявени представители, паралелно с натрупването на капитали и влияние, започват да играят значима роля във възрожденските процеси и особено в борбата за независима българска църква. Особено многобройни сред занаятчиите са абаджиите, обединили се в най-големия сред българските еснафи в османската столица – абаджийския.

До средата на столетието цариградската българска колония няма свой храм или друго културно-просветно средище. През 1839 г. Неофит Бозвели пристига в османската столица, за да издейства подкрепа за своята кандидатура за Търновски митрополит. Тук той се сприятелява с Иван Фетваджиев, устабашия на абаджиите и с негово съдействие разяснява на майсторите необходимостта от построяване на българска черква в града на Босфора – идея, която те приемат присърце. Впоследствие борбата за построяване на български храм в османската столица е подета с нова сила от Александър Екзарх и се превръща в обединяваща кауза за цялата българска цариградска общност. Успешната развръзка идва през 1849 г., когато на 9 октомври е осветен дървеният параклис „Св. Стефан”, разположен в квартала Фенер в къща дарена от влиятелния османски сановник, родом от Котел, Стефан Богориди. На следващата година до нея е изградена нова постройка, известна като „Метоха”, станала по-късно седалище на Българската екзархия.

Националният исторически музей съхранява ценен артефакт, свързан с освещаването на първия български православен храм в Цариград. Това е сребърен дискос с релефно изображение на Архангел Михаил. От разположения в кръг надпис става ясно, че дискосът е дарен на храма „Св. Стефан” от абаджийския еснаф през октомври 1849 г.

Scroll to Top