Дамаскини на Даскал Тодор Пирдопски

Важно явление в духовния живот на българите в десетилетията на преход от средновековна към новобългарска литература е дамаскинарската книжнина. Първите дамаскини представляват превод на сборник с жития и поучения от средата на XVI век на гръцкия духовник Дамаскин Студит. През осемнадесетото столетие дамаскинарството изживява своя разцвет, в текстовете вече се включват и преводи на други произведения и макар сборниците да съдържат религиозно-нравствени поучения, те придобиват една важна отлика от средновековната литература – написани са не на черковнославянски, а на простонародния, говорим тогава, език. Това им позволява с течение на времето да излязат от рамките на църковната практика и да се превърнат в популярно народно четиво.

Сред най-известните дамаскинари са Йосиф Брадати, Никифор Рилски, Тодор Врачански, Йосиф Хилендарски, Пунчо Мокрешки и др. Един от най-късните автори на дамаскинарска литература е даскал Тодор Пирдопски, роден в Тетевен, но живял и учителствал в Пирдоп през почти цялата първа половина на XIX век. Автор е на повече от тридесет ръкописни книги, илюстрирани лично от него, както и на препис на „История славянобългарска”. 

Scroll to Top