Черешовото топче се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание. Идеята за използване на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „Ръководство за успешен бой с турците” посочва наличието на войски от трите рода (пехота, кавалерия и артилерия) като необходимо условие за успех. Поради невъзможността да се внесат истински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг местни майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8 – 10 см. В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които, при правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна стрелба. 

Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „Круп” на противника е безпредметно, но опитите за бойното ѝ използване говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл сред въстаническите предводители. Психологическият ефект също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.

За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.