Часовников механизъм от часовниковата кула в Габрово

Стопанският подем през Възраждането получава своите най-видими проявления в българските градове. Тяхното население се увеличава значително, променя се социалният им, икономически, архитектурен и градоустройствен облик. Нов елемент от градския пейзаж стават часовниковите кули. Появата им е резултат от чисто прагматични нужди – градският часовник отговаря на необходимостта от нормиране на работния ден и урегулиране на конкуренцията между занаятчии и търговци. С ударите на своята камбана сахатът (часовникът) отмерва времето за работа и почивка, задава ритъма на живот в селището и едновременно се превръща в многозначителен символ на замогването, прогреса и настъпването на „Новото време”.  

Часовниковите кули стават по-масово явление в градовете през XVIII в., строежът им е финансиран обикновено от местното население, а архитектурата им първоначално е типова с иззидана от камък квадратна основа и заострен коничен покрив, наподобяващ покрива на минаре. Циферблатът съвсем не е задължителен елемент, часовникът много често отмерва часовете само с ударите на камбаната си. С течение на времето българските майстори строители започват да влагат свой естетически усет в градените от тях кули, в които ясно се долавя бароково влияние.

Часовниковата кула, която и до днес може да се види в центъра на Габрово, е изградена през 1835 г. с парите на местните еснафи. Механизмът е изработен от габровския майстор Иван Сахатчията, има два топуза по 30 кг. всеки и се навива всеки ден. Циферблат и стрелки първоначално липсват, в началото на XX век са изработени допълнителен механизъм и циферблат с римски цифри.

Scroll to Top