Национален Исторически Музей

English version
Начало»Новини»Татарска плячка на Калиакра спасена от българските археолози

Новини

22 август '18

Татарска плячка на Калиакра спасена от българските археолози

Рано сутринта на 17 август 2018 г. в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в. археолози откриват малко глинено гърне, в което е скрито богато съкровище. То съдържа 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни  и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато. 
Находката е открита по време на редовни археологически разкопки, които се провеждат за петнадесета поредна година в крепостта Калиакра. През 2018 г. те се финансират от Министерството на културата на република България, Община Каварна и Националния исторически музей (НИМ). Екипът се ръководи от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. В него участват археолози от НИМ, НАИМ, дипломанти на Пловдивския и Софийския университети, студенти от НБУ и Шуменски университет.
 Открито през 2018 г. съкровище съдържа изключително ценни монети. От направения първоначален преглед на една малка част, се констатира, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български. Акчетата (сребърни монети от времето на Османската империя) заемат приблизително 60% от количеството. Основно принадлежат на султан Баязид Йелдъръм (1389-1402), и малка част на неговият предшественик Мурад I (1362- 1389).
Всички скъпоценности са били укрити в края на XIV в., по време на някое от драматичните нападения над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тези събития е описано в една от хрониките от това време, в която е отбелязано, че през 1399 г. татарите от ордата на Актав нападат Варна и други градове по Северното Черноморие. През 1401 г. татарите на Актав били разгромени и разселени в различни селища като Провадия, Русокастро и др. Възможно е едно от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра съкровище. Очевидно той ги е заграбил от различни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена. В същата сграда, при проучванията през 2014 – 2017 г.  бяха намерени част от сребърен обков от църковна книга, катарама за колан от бял нефрит, както и колективна находка от 26 медни мангъра (малка медна монета) на Баязид І Йълдъръм  (1389 -1402). 
Самата сграда е построена непосредствено върху руините на антични постройки и около нея се откриват богати погребения от XIV в. В един от гробовете, през 2014 г. бяха намерени три златни монети, хиперперон нумизма, от времето на Никейската династия при управлението на Йоан III Дука Ватаци (1222-1254). В годините назад, през които полуострова е проучван, изследователите са имали късмет да попаднат на още две значително по-малки съкровища, чиито състав кореспондира с откритото преди дни. Първото включва 60 акчета на Баязид открити разпилени върху пода на опожарено жилище. Второто се състои от 80 акчета също от времето на Баязид и един сръбски грош, но в малката каничка, в която е укрито, има 2 чифта златни и няколко единични обици и други дребни накити.
Изключително приятна изненада ни поднесе втората по големина група монети, която е съставена от Български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър (1331-1371). Те попълват около 25 % от проверената част. Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване. При съкровището „Татарска плячка“, откриваме най – малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел, които достигат до 0,6 / 0,5гр. Кризата във Второто българско царство се е усещала най – добре по техните разменни единици. Лично за нас, като учени, тези данни са много ценни. В находката присъстват монети отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново.
Друг интересен факт който ни предостави тази извадка е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир. Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа. Tова е добър пример как самите български монети участват в един общ поток и какви са взаимодействията между тях в големите търговски центрове като Kалиакра, обслужващи стотици търговски сделки.
Разбира се, неизменно в този тип големи съкровища откривани по крайбрежието е логично да има парични знаци на византийската империя. Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети. Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани. Тези които са разчетени са Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Наричани „зечино д’оро“ те тежат 3,5 гр. и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата. Разчетени са дожовете Марко Корнаро (1365-1368) и Андреа Дандоло (1343-1354). След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт. Най едрият номинал става половин сребърен хиперперон - едра сребърна монета наричана от нас „ставратон“ и неговите малки нуминали. Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри. 
Разбира се, присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска, но те са неизменен пълнеж към паричните оборотни средства, с които пазарите в тези времена работят. 
В този малък съд са събрани множество златни и сребърни монети и предмети. Съкровището се откроява със своя блясък, но покорява и с количество и многообразие от информация, която може да ни предостави.