Национален Исторически Музей

English version
Начало»Новини»Рядка пощенска картичка за Съединението показва НИМ

Новини

01 септември '16

Рядка пощенска картичка за Съединението показва НИМ

Изключително рядка пощенска картичка, изобразяваща възторга на народа в Пловдив след провъзгласяване на Съединението и тържествения марш на доброволци от всички краища на страната, събрали се да защитят своето дело, показва Националният исторически музей за 6 септември – Деня на Съединението (между Княжество България и Източна Румелия). Посетителите на музея ще могат да проследят събитията около Съединението от 1885 г. чрез изложените експонати. Литографията на Николай Павлович „Съединението на Северна и Южна България” е един от най-синтезираните и емблематични изрази на събитието. Показани са също фотографии на членовете на Тайния революционен комитет начело със Захари Стоянов, възпоменателни медали за Съединението, маслени портрети и цветни литографии с образа на княза-обединител на Княжество България и Източна Румелия Александър I, снимков материал с моменти от Сръбско-българската война и др.
Съединението на създадените от Берлинския конгрес (1879 г.)  Княжество България и Източна Румелия е извършено и обявено на 6 септември 1885 г. в Пловдив. То е подготвяно грижливо и последователно от  Българския таен централен революционен  комитет, оглавяван от Захари Стоянов. 
Съединението е първото напълно самостоятелно национално дело в новата българска история. Българите сами, без чужда помощ, без официалното съгласие на Великите сили и при напълно отрицателното отношение на Русия, отхвърлят едно унизително постановление на Берлинския договор. Това събитие е първа стъпка към националното обединение, която за съжаление е последвана от поредица неуспешни ходове.
Съединението през 1885 г. довежда до създаването на значителна по територия българска държава/ок. 97 хил. кв. км/ с по-големи стопански и човешки ресурси и с възможности за развитие по пътя на материалния и духовния прогрес.
Съединението е последвано от Сръбско-българската война, известна като „война на капитаните срещу генералите” (от 2 до 16 ноември 1885 г.), в която българите успешно защитават политическото си постижение.
Голямото събитие, което отбелязваме на 6 септември 1885 г. е свидетелство, че малките народи могат в голяма степен да избегнат постоянната намеса и опека от страна на Великите сили при решаването на важни за нацията и държавата въпроси.