Национален Исторически Музей

English version
Начало»Новини»Преди 140 години се свиква Учредителното събрание в Търново

Новини

08 февруари '19

Преди 140 години се свиква Учредителното събрание в Търново

На 10 февруари преди 140 г. в старинния град Търново е свикано първото Народно събрание на новоосвободеното Княжество България, за да приеме основния закон на държавата. Събранието е наречено Учредително, а конституцията - Търновска. На тези важни за българската история събития са посветени редица експонати в Националния исторически музей.

Атмосферата в града в този ясен февруарски ден на 1879 г. е празнична, настроението – силно приповдигнато. „В Търново цареше голямо оживление. Целият град беше добре украсен и цялото население на крак”, пише Симеон Радев. Към Търново се отправят новите депутати, делегати от всички български земи, останали извън Княжество България и Източна Румелия, европейски представители, много журналисти, въоръжени с фотоапарати и гости.

Заседанията на Учредителното събрание са в най-представителната сграда – бившия турски конак, построен през 1872 г. от Кольо Фичето. „Сградата беше украсена с вкус и простичко”, допълва от своя страна в.”Марица”.

Тържествената церемония започва точно в 10 часа, на 10 февруари 1879 г., когато в конака пристига руският императорски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков. Облечен в парадна униформа, с калпак и бяло перо, той е съпровождан от няколко български кавалеристи. С възхищение и викове „ура” князът е посрещнат от населението и от депутатите в залата. След като получава благословия от бившият екзарх Антим I, княз Дондуков в специално обръщение представя предварителния проект за Органически устав, както са наричали конституцията. Призовава депутатите при обсъждането да изказват своите мнения „при пълна свобода и независимост”, като се водят единствено от интереса на страната и на бъдещото държавно устройство. Речта му е посрещната с възторг и бурни аплодисменти. След това е съставен протокол за откриването на Учредителното събрание, под който слагат подписите си представителите на Великите сили.

С това приключва официалната част от церемонията. После всички депутати от Учредителното събрание и гостите се отправат за тържествен молебен към старинната църква „Св.40 мъченици”. 
Два месеца по-късно, на 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, която полага основите на Третата българска държава. Ценно свидетелство за този значим акт в българската история са експонатите, изложени в НИМ. Посетителите могат да видят автентичния Стенографски дневник, в който могат да се проследят дебатите по време на Учредителното събрание и табло със снимки на всички депутати. Изложени са лични вещи на трима от най-активните участници в парламентарните дискусии – Петко Каравелов, Драган Цанков и Константин Стоилов, лидери на либералното и консервативното течение в българската политика, бъдещи министри и министър-председатели, депутати в редица парламенти. Безспорно внимание ще привлече и самата Търновска конституция, подвързана с червена кожена подвързия (копие), на която със златни букви е записано „Констититуция на българското княжество”.