Национален Исторически Музей

English version
Начало»Новини»Нови открития на полуостров Хрисосотира

Новини

30 октомври '19

Нови открития на полуостров Хрисосотира

Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов и д-р Маргарита Попова от НИМ проведоха 6-та експедиция в пределите на ранновизантийскиq град Хрисосотира просъществувал от средата на V до началото на VII век. И през тази година разкопките край град Черноморец се финансират от Министерство на културата и Националния исторически музей.
Археолозите са проучили четири нови жилищни сгради в южния сектор на града. Намерени са редки монети и керамични съдове от Късната античност.
Изненадата за екипа тази година е откритият пласт с материали от Архаичната епоха – VII – VI в. Пр. Хр. Под подовото ниво на една от богатите византийски къщи са намерени десетки фрагменти от рисувани керамични съдове, дело на първите гръцки заселници в тази част на Черноморието. Сред редките находки са и бронзови стрели-монети, предхождащи първите гръцки монети на Аполония Понтика, както и гръцка бронзова стрела от VII в. пр. Хр.
Бронзовите стрели-монети са вид домонетна форма. Преди да започне сеченето на монети, разменни средства в Аполония и близката околност са били бронзовите стрели. Наличието им на полуострова са предпоставка да се търси храм на някое от гръцките божества – например Аполон, защото те са били оставяни и като дарове при олтара на боговете. 
Специалистите по антична керамика напомят, че вносна източногръцка керамика е регистрирана и в археологически обекти извън градското ядро на Аполония Понтика (днешен Созопол), където по правило тя е най-разнообразно представена. Находки от този тип са открити при подводни археологически разкопки южно от полиса в устието на р. Ропотамо и на н. Урдовиза (днешен Китен), Атия. Източногръцка керамика е открита и в района на Бургаския залив при разкопки в местността Костадин чешма, близо до с. Дебелт, обл. Бургас. Почти липсват данни за разпространение на йонийска керамика от VII–VI в. пр. Хр. в другите елински полиси по Българското Черноморие. Това обстоятелство е свързано както със състоянието на проучванията, така и с по-късната дата на основаването им. От Месамбрия (днешен Несебър) са публикувани два фрагмента, единият декориран в стил „късна дива коза“ и устие на купа, открита при разкопки в градска среда. Керамика от този период е регистрирана и в другата голяма милетска колония – Одесос (днешна Варна), разположена в северната част на Българското Черноморско крайбрежие. Разпространението на вносна източногръцка керамика, в археологически обекти от вътрешността на Тракия е изключително рядко.
Този тип керамика е засвидетелстван в райони, разположени в непосредствена близост до Черноморското крайбрежие и по поречието на големите реки, свързващи Тракия с Егея (Карнобат, Ямбол, Стара Загора, Копривлен).
Откритията на екипа на проф. Иван Христов хвърлят светлина върху най-древната история на един многопластов археологически обект, върху който са открити следи и от Класическата и Елинистическата епоха.
Най-късните следи за обитаване на полуостров Хрисосотира са от XIII-XIV век, когато района e под контрола както на Византия, така и на българското царство.