Национален Исторически Музей

English version

Новини

02 юли '18

In memoriam

На 1 юли 2018 г. завинаги ни напусна дългогодишният директор на Националния исторически музей, прекрасният ръководител, колега и приятел


ПРОФ. Д-Р  БОЖИДАР ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
(1945 – 2018 г.)

Поклонението ще е на 4 юли 2018 г. /сряда/ от 10.00  до 16.00 часа в Националния исторически музей, София, Бояна,  ул. „Витошко лале” №16 

От този свят внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България. 
 
Ние, неговите колеги от Националния исторически музей, имахме изключителния шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на уважаван, всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и на - без преувеличение - на  с в о я  музей. 
 
С изумителната си работоспособност, с професионалната си упоритост и находчивост той участва активно в създаването, в укрепването и в утвърждаването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с престижно име у нас и в чужбина.
 
Едновременно с дълбоката и плодотворна бразда, която неуморно и последователно прокарваше в българската наука и култура като доктор на науките, професор, преподавател, Божидар Димитров бе и несравним и обаятелен медиатор и полемист - често настъпателен и встрастен, но винаги добросъвестен, честен и коректен. 
 
Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време - увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една съвсем проста причина – винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговият живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към българите – във и извън пределите на страната ни.  
 
В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си, неизменно патриотични инициативи. Всичко това правеше в името на Майка България, за осъществяване на нейните национални идеали. Именно и заради това той се опита да работи пълноценно и на политическото поприще, като и там бе същият – неподправен, прям, нестандартен, но винаги стабилно тежащ на мястото си. Неукротимият му дух, който не знаеше почивка, напоследък го изпрати отново в тази сложна сфера и до последните си часове той работеше по поредния си политически проект – богат личен влог за целокупния успех на България.  
 
Като ръководител професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като колега – толерантен и разбран; като приятел – верен и щедър. А във всички тези „длъжности“ - неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.    
 
Ето какъв човек загубихме без време. 
 
Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му достигнаха дните, за да довърши мащабните си строителни и възстановителни начинания – на материи – на паметници, крепости, църкви, на гробове на национални герои и др., и на идеи – за нови проучвания, открития, книги. Но така е - обикновено след такива „енциклопедични“ натури винаги остава и по нещо недовършено. Малката ни утеха е, че онова, което професор Димитров ни оставя в наследство, е намерило или тепърва ще намери място във вечния културен „трезор“ на България. А той самият завинаги ще остане в сърцата ни и като незаменим ръководител, но и просто като сърдечен колега и приятел, на когото винаги можеше да се  разчита в тежки моменти. 
 
Сега тежките моменти са най-вече за неговите близки и роднини, на които изказваме искрени съболезнования.
 
Загубата ни е голяма. Скърбим за професор Божидар Димитров.
 
Прекланяме се пред светлата му памет.

От колектива на Националния исторически музей