Национален Исторически Музей

English version
Начало»Новини»Археолози от НИМ проучват град на над 6000 г.

Новини

28 септември '21

Археолози от НИМ проучват град на над 6000 г.

През месец септември 2021 г екип от Националният исторически музей проведе за втора година редовни археологически проучвания на обект от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България. Укрепеният обект в м. „Св. Архангел“ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години – от каменно-медната епоха до късното средновековие.

Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм. През изминалият сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма. Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност. Сред находките има многобройни монети от VI в, което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена. Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.

Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети. Две от монетите са с изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр. В пластовете история се намериха и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района но досега не са откривани в археологически контекст.

През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от ранно християнски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.

На около километър в северна посока от „Св. Архангел“ беше установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипа, проучващ „Св. Архангел“ ще търси финансиране за проучването и опазването му.

Археологическото проучване на обект „Св. Архангел“, над с. Дъбница е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „Св. Климент Охридски“), и студенти, специалност „Археология“, от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.