Национален Исторически Музей

English version
Начало»ЕкспозицииЗала „Нумизматика”»

Зала „Нумизматика”

Многочислените съкровища и единични екземпляри от антични и средновековни монети, представени в експозицията на НИМ, характеризират България като истинска монетна съкровищница. Експонираният нумизматичен материал дава възможност да се илюстрират някои от белезите, характерни за обществено-политическите формации, съществували в миналото по днешните български земи: равнището на стоково-паричните отношения, степента на развитие на вътрешно и външнотърговските връзки; вида на господстващите политически институции и не на последно място – характерните черти на изобразителното изкуство през съответната епоха.
 
Преди появата на монетите като основно разменно средство в тракийските земи (VI – V в. пр. Хр.) в търговските си контакти траките са използвали различни метални форми на пари, които са имали най-разнообразен вид. Това са т. нар. „домонетни форми на пари“. Древна Тракия е поддържала търговски връзки с редица други райони на античния свят. Ярко свидетелство за това са многобройните находки от единични екземпляри и цели съкровища от монети на редица чужди градове и владетели от VI – I в. пр. Хр. За задоволяване на нуждите на пазара от разменни средства, траките са изготвяли и имитации на най-популярните чуждестранни монети, циркулирали в Тракия през античността. Те се отличават със силната стилизация на изображенията и надписите си.
 
През II – I в. пр. Хр. в тракийските земи започват да проникват сребърните денари на Римската република.Тяхното участие в местното парично обращение се засилва все повече във връзка с военната и политическата експанзия на Рим на Балканите. От I в. сл. Хр. тракийските земи влизат в състава на Римската империя и римските императорски монети от злато, сребро, бронз и мед стават единствените парични знаци, употребявани в тях. През I– III в. сл. Хр. редица градове в провинциите Горна и Долна Мизия, Тракия и Македония получават право да секат свои монети и медальони от бронз. Това монетосечене се отличава с голямо разнообразие на изображенията си – различни божества, персонификации, архитектурни и скулптурни паметници.
 
Византийските монети са най-масово разпространените чуждестранни средновековни монети, циркулирали в българските земи през периода VI – XIV в. От тях се намират както многобройни единични екземпляри, така и цели съкровища. Българското средновековно монетосечене започва от края на XII в. Българските владетели секат монети най-вече от сребро и мед. Между тях има много типове с оригинални изображения и твърде добър художествен стил. Разцветът на българското средновековно монетно производство е през XIV в. при царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман
 
През периода на османското владичество, заедно с турските монети , голяма роля в паричното обращение в българските земи са играли монетите на редица европейски държави. Тези чуждестранни монети, от които в България се откриват многобройни съкровища, са ярко свидетелство за интензивните външнотърговски връзки на нашите земи през XV – XIX в.
 
За илюстриране се предлагат четирите най-редки монети от фонда на НИМ:златна монета (стартер) от древния македонски град Филипи, IV в. пр. Хр.; бронзова монета (сестерция) на римския император Британик (42 – 55 г.); златна монета (ауреус) на римската императрица Манлиа Скантила, съпруга на император Дидий Юлиан (193 г.), златна монета (солид) на византийската императрица Ирина (797 – 802 г.)