Национален Исторически Музей

English version
Начало»Експозиции"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020"»

"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020"

На 20 януари 2021 г. (сряда)  в Залата за временни експозиции на третия етаж на Националният исторически музей бе открита изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020”, с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева. За поредна година Националният исторически музей има удоволствието да представи и запознае широката общественост с последните археологически открития и работата на отдел „Археология“ към музея.
 
През 2020 г. археолозите от Националния исторически музей успяха да проведат археологически разкопки и проучвания на двадесет и два обекта. Бяха проведени първите археологически проучвания на нов обект на НИМ. Той е от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България. Укреплението в м. „Св. Архангел“ над с. Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години – от ранната каменно-медна епоха до късното средновековие. Редовните проучвания през 2020 г. са предизвикани от многобройните набези на иманяри, в следствие на които са унищожени археологически структури от различните периоди на обитаване на обекта. Укреплението „Св. Архангел“ е пряко свързано с намиращия се наблизо античен град Никополис ад Нестум, основан от Римската империя в началото на II в.
 
За четвърта поредна година директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, дългогодишен ръководител на проучванията на Национален археологически резерват Калиакра ще представи изключителни находки от средновековния некропол, намиращ се във Вътрешния град на Калиакра. „Златният сектор“ както доц. Петрунова определя Вътрешния град на средновековната столица отново даде най-интерсни резултати и находки. 
 
След откритата през 2017 г. нефритена плочка за колан, от времето на китайската династия Юан, през 2018 година беше намерено съкровище от монети и накити, укрити в глинено гърне, а през 2019 година, под нивото на съкровището, бяха открити богати гробове от XIV век, с великолепни дарове, между които – златен пръстен от известния „Калоянов тип“, принадлежащ на наследник на Палеолозите, Господин на Калиакра и вероятно родственик на Балик и Добротица (известни в историята като владетели на Добруджанския деспотат през XIV век). 
 
През 2020 г. бяха открити още богати средновековни гробове, сред които гроб на 13–14 годишно момиче, погребано със златотъкана лента на челото, фина мрежа за коса от копринени и златни нишки и дрехи изработени от скъпи платове. Това е рядко срещания погребален обред „Сватба–погребение“, при който сгодената девойка е починала преди бракосъчетанието и е погребана като булка. Посетителите ще имат възможност да видят възстановка на ритуалното погребение, както и малка амфора тип Spatheion (Спатейон), с произход от Северна Африка. Такива амфори се откриват в обекти, като: Христосотира, Murighol, Румъния и Yassi, Турция.
 
Друг интересен акцент в тазгодишната изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2020“ са амфоровидни съдове – погребални урни, в които са били полагани кремираните костни останки на починали, открити в некропол от късната бронзова епоха, находящ се до видинското село Балей. Некрополът е на селище от втората половина на второто хилядолетие преди Христа и е обитавано в продължение на 400 години. Посетителите ще имат възможност да видят артефакти, които разкриват бита на древно земеделско население от поречието на река Дунав. 
 
И през 2020 г. бяха открити голямо количество движими културни ценности, обхващащи почти всички археологически и исторически периоди от праисторията до късното средновековие, под научното ръководство на проучвателите от НИМ: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, докторант Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Панайот Антонов, Илия Киров, Михаил Ваклинов и докторант Елена Ендарова. Географският обхват на изследванията се разпростира от Дунавската равнина до Родопите през Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. Проучените обекти са от различен характер като: селищни и надгробни могили, антични и средновековни крепости и селища.
 
Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на НИМ, Министерство на културата, средства на местните общини и частни спомоществователи.