Национален Исторически Музей

English version
Начало»Експозиции160 години от рождението на Екатерина Каравелова»

160 години от рождението на Екатерина Каравелова

На 21 октомври 2020 г. се навършват 160 години от рождението на Екатерина Каравелова, съпруга на министър-председателя и лидера на Демократическата партия Петко Каравелов. Като близък съратник и единомишленик на своя съпруг, тя е смятана за една от най-влиятелните жени в Царство България. За нейната активна и дългогодишна дейност като общественичка обаче не се знае много. Във фондовете на Националния исторически музей се пазят ред ценни документи, които хвърлят светлина върху ролята й в обществения живот на страната.

Екатерина Великова Пенева е родена на 21 октомври 1860 г. в Русе. Едва десетгодишна остава сирак и заминава за Русия, където след Одеса и Киев, се озовава в Москва в аристократичното семейство на Всеволод Николаевич Лермонтов. Получава отлично образование в реномираната IV Московска гимназия, която завършва с отличие.

След Освобождението Екатерина Каравелова се завръща в България. Свързала живота си с политика Петко Каравелов от 1880 г. до смъртта му през 1903 г., освен негова съпруга, тя е и негов секретар, верен съмишленик и последовател. Тя е една от най-образованите жени в България, превежда от няколко езика, автор e на политически фейлетони, литературна критика, на статии по обществени и педагогически въпроси. Учителства 16 години в София, Пловдив и Русе.

Изключително дейна, с модерно мислене Екатерина Каравелова става съоснователка на дружества, инициаторка е на редица обществени начинания. Тя е сред учредителките на Българския женски съюз (1900 г.) и негов подпредседател от 1915 до 1925 г., делегат е на конгресите и председател на българската секция на Международната женска лига за мир и свобода.

Важно място в живота на Екатерина Каравелова заемат благотворителноста, доброволчеството и милосърдието. Тя е сред първите самарянки у нас, при това е дама от висшето общество. Официално дружество „Самарянка” е създадено на 9 декември 1910 г. по инициатива и под покровителството на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд. Неговата цел е да оказва помощ на медицинския персонал по време на войни, бедствия и аварии. Всъщност още преди това, поради липса на достатъчно подготвени медицински сестри, е имало самарянки, които са оказвали помощ на доброволни начала и една от тях е Екатерина Каравелова.

Известни са проявената от нея храброст и вяра в победата на българското оръжие по време на Сръбско-българската война през 1885 г., когато се решава съдбата на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Жена със силен характер и с организаторски качества Екатерина Каравелова не остава безучастна, когато пристигат първите ранени. Взима активно участие в дейността на Българския червен кръст, включва се в организиране на санитарното дело в Александровската болница, в болницата при Военното училище и особено в импровизираните болници в помещения на учреждения и в протестанския храм на бул.”Дондуков”. Очевидци на тези събития свидетелстват, че тя е познавала по име войниците, откъде са родом. Заедно със сестрите постоянно дежури до тежко ранените - утешава ги, ободрява ги и пише писма до близките им. Проявява човечност и към сръбските ранени войници, посещава ги и пише на сръбски език писма до роднините им. Нещо повече – тя изразходва за болнична храна малкото семейни спестявания, които имат с Петко Каравелов.

Когато избухва Балканската война (1912-1913 г.), Екатерина Каравелова изявява желание да бъде изпратена на фронта с военните болници. Заради общото решение да не се допускат жени на фронта, нейното искане не е удовлетворено. Но много скоро царица Елеонора я кани да стане ръководителка на най-голямата разпределителна болница във Военното училище в София. Тя се превръща в крупна военна болница с 1200-1400 легла, които започват да се попълват веднага след първите сериозни сражения. На Екатерина Каравелова е възложено да оглави целия доброволчески дамски състав на голямата болница. Безвъзмездно 13 месеца тя е организатор, старша самарянка и старша милосърдна сестра на огромен персонал. Повече от 1000 са доброволките и санитарките, докато милосърдните сестри са само две. Заради това цялата тяхна работа пада върху неопитните още самарянки. Въпреки голямото физическо изтощение тя остава на този пост до закриване на болницата, като дава пример за неуморен труд, високо съзнание и човечност.

Екатерина Каравелова отдава много сили и време на Женско благотоворително дружество „Майка”, създадено още преди Освобождението. Дружество „Майка” става еталон за благотворителност, членството в него се смята за особено престижно, в настоятелството му влизат дами от видни фамилии, свързани с политическия и стопанския елит на България. Дружеството издържа първото стопанско училище за девойки у нас „Мария Луиза”, специализирано в обучение на шев за горни и долни дрехи, на готварство, по-късно - в изработване на шапки, бродерия и цветарство. Обучението в училището и в курсовете към него дават професия на жените и по този начин им подсигурява възможност самостоятелно да се грижат за своята прехрана и за своите семейства. Екатерина Каравелова влиза в ръководството на дружество „Майка” и на училището още от самото му създаване, като няколко десетилетия (с прекъсвания) е негова председателка.

По време на войните (1912–1913, 1915–1918) дружество „Майка” е особено активно. Като голяма организация със значителен финансов и човешки ресурс, то успешно участва в много обществени начинания. В услуга на военните власти и на БЧК училището изработва за армията бели дрехи, чаршафи, халати, куртки, раници, пионерни торби, престилки, дрехи за болниците, маски за фронта и др.

До края на живота си, въпреки сполетелите я лични и здравословни проблеми,  Екатерина Каравелова съхранява своето чувство за справедливост и активна гражданска позиция, която изразява през 1943 г. в защита на българските евреи.
 
Заради големите ѝ заслуги Екатерина Каравелова е обявена за почетен член на Дружество „Самарянка”. В израз на уважение за изключителния ѝ принос в милосърдните и благотворителни дела тя е удостоена с редкия почетен знак ”За насърчение към човеколюбие” под №8 на БЧК, два пъти е носител на Голям кръст на „Червен кръст” и Орден за гражданска заслуга I степен.
Националният исторически музей съхранява в своите фондове предмети от бита и дома на Екатерина Каравелова, дарени от нейната наследничка Фани Дренкова, както и документи, свързани с обществената й деност. Особенно ценни са няколкото поздравителни адреса, връчени й на 10 ноември 1929 г., когато в театър „Роял” се чества нейната 50-годишна обществена дейност. Сред тях е адресът на дружество „Самарянка” и на Женско благотворително дружество „Майка”. От предметите на бита може да откроим чантичката на дъщеря й Виола Каравелова, изработена от оригинални народни шевици, която бе показана в изложбата „НаРодно везбено изкуство“ в НИМ. 
 
Автор: Мариана Първанова
Снимки: Тодор Димитров