Национален Исторически Музей

English version
Начало»Експозиции140 г. от приемането на Търновската конституция»

140 г. от приемането на Търновската конституция

Преди 140 г., от 10 февруари до 16 април 1879 г., в старата столица Търново заседава Учредителното народно събрание, свикано съгласно клаузите на Берлинския мирен договор. Неговата цел е да изработи бъдещия основен закон на новосвободеното Княжество България. На това важно за българската история събитие са посветени редица експонати в Националния исторически музей.  
Учредителното събрание е открито тържествено на 10 февруари 1879 г. от императорския руски комисар в страната княз Ал.Дондуков-Корсаков в най-представителната сграда на Търново – бившия турски конак, построен през 1872 г. от прочутия майстор Кольо Фичето. За председател е избран бившият български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов.
Според някои изследователи народните представители в това първо народно събрание са 231 на брой, според други – 229. Като депутати участват почти всички по-образовани, по-известни и заслужили за отечеството си личности, както и представители на всички вероизповедания. 
По същото време в църквата „Св.Никола” в Търново заседават и делегати от Източна Румелия, Тракия и Македония, които по силата на Берлинския конгрес остават извън границите на Княжеството. „Всички тези представители са дошли тук с намерение покрай българското народно събрание да проведат специални срещи за обсъждане на техните работи и било устно или писмено да представят пред събранието на първенците последством депутация, избрана сред тях, своите желания и да заявят, че по никакъв начин не могат повече да останат под турско господство и искат съединение с Княжество България”, пише австро-унгарският делегат от европейската консулска комисия за България барон Цвиденек до граф Андраши, австро-унгарски министър на външните работи. 
Именно темата за национално обединение е водеща в началото на Учредителното събрание, но от средата на март депутатите започват дискусии по същинската част от тяхната работа – проекта за конституция. Разглежда се предложеният руски проект, изработен от комисия, оглавявана от началника на съдебния отдел при Временното руско управление С. И. Лукиянов, в който са включени и предложения от българска страна. (С.И. Лукиянов е крайният вляво на снимката на Съвета на руския императорски комисар в България, оглавяван от Дондуков, която може да се види във Витрина 1 пред зала 5. В центъра, прав е проф.Марин Дринов, който също участва в работата на комисията.)
По време на дебатите се очертава основното политическо разделение – на консерватори и либерали. Най-разгорещени са дискусиите на 21 и 27 март, като на втората дата превес взимат либералите, които налагат своите възгледи за по-либерален модел на управление (отхвърлят идеята за двукамерен парламент) и за даване на широки права и свободи на гражданите. Сред най-активните оратори в Учредителното събрание са Константин Стоилов, Петко Р. Славейков, Петко Каравелов, Марко Балабанов, Драган Цанков, Димитър Греков, Христо Стоянов и др. Много от тях са участници в църковно-просветните и революционни борби, получили солидно образование в най-добрите европейски университети, придобили опит в администрацията на Временното руско управление. Впоследствие мнозина от тях стават видни фигури в българския политически и културен живот. Снимките на всички депутати и лични вещи на Петко Каравелов, Драган Цанков и Константин Стоилов могат да се видят в експозицията на НИМ. Музеят съхранява във фондовете си портретни и семейни снимки на Драган Цанков, както и фотоси на Петко Каравелов и Константин Стоилов. 
Безпристрастно свидетелство на парламентарните дебати дава едно рядко издание – „Дневници на Първото учредително народно събрание в Търново”, изложени във витрина 2, посветена на събитието. Любопитно е, че тогава не е имало стенографи и протоколите от заседанията са писани на ръка от секретари, избирани между депутатите. Днес те се съхраняват в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София, а първите издания на дневниците на Учредителното събрание отдавна са станали библиографска рядкост. 
Търновската конституция е гласувана и подписана на 16 април 1879 г. от депутатите на Учредителното събрание. Новоприетата конституция узаконява възстановяването на българската държавност. Основният закон утвърждава принципа на разделение на властите - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико Народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд). Нейният демократичен характер проправя пътя на България към модерната европейска държавност.
Търновската конституция може да се види в НИМ (оригиналът се съхранява в Централния държавен архив), поставена във великолепна червена кожена подвързия, на която със златни букви е записано „Констититуция на българското княжество”. 
Търновската конституция е променяна през 1893 г. и 1911 г., отразено в специални издания – брошури, материали и речи, които също се съхраняват в НИМ. Измененията в основния закон от 1911 г. са изданени във впечатляващата „Сребърна конституция”, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата, която се пази в Централния държавен архив.