Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси»Съкровищата от Дъбене, Карловско

Електронни ресурси

21 март '18

Съкровищата от Дъбене, Карловско

Златните предмети от Дъбене, Карловско са открити в особени на вид структури, наречени ритуални, като са подобни на ниски надгробни могили. До момента са проучени над 15 такива, като в само в някои от тях има златни находки.

Тези структури са от времето на ранната бронзова епоха и се датират сравнително точно в отрязъка между 2450 и 2100 г. пр. Хр.

Предметите са сложени заедно с разнообразни, понякога богато украсени керамични съдове, бронзови, сребърни и стъклени предмети върху земята, а отгоре са покрити с речни камъни. До момента са открити над 21 000 елементи от нанизи, златни спирали, маниста и апликаций. Размерите и формите на манистата са различни – могат да са във вид на малки халкички, шайби, цилиндърчета, двойни пирамиди или биконични. Най-малките от тях имат външен диаметър от 1,5 мм, а най-големите достигат почти до 1 см. От тях са възстановени три златни наниза, които се състоят от различни по своя вид елементи – маниста и разпределители. Такива накити са открити в ритуални структури № 3 и № 5. Спиралите са изработени от златен тел и имат различен брой намотки, а апликациите са два вида, като са служили за украса и са пришивани към дрехи.

Впечатление прави златният кинжал с тегло от 42,8 г от ритуална структура № 5, който е уникален за земите на Древна Тракия и Югоизточна Европа, както и малката кутийка с капаче, изработена от чисто сребро, която е непозната в древността от други райони.

Интересен е фактът, че златните предмети във всяка една от проучените структури са различни по своята форма и се отличават от подобните такива в другите. Това свидетелства за различен стил в производството им и за неговата продължителност.

Подобни на тези предмети са открити в град Троя в Мала Азия и Полиохни на остров Лемнос в Егейско море, но сред тях има и напознати форми, които не са представени в съкровищата от Дъбене. Използваните техники на изработка там се различават от тези тук и заедно с числеността им са основание да се предполага, че в Тракия и вероятно в района на с. Дъбене и имало производствен център. Подобен вероятно е съществувал и в Западна България, в района на Краището Кюстендилско. Освен това, може да се твърди със сигурност, че модата на населението по отношение на златните предмети в района на Тракия и тази в Мала Азия е различна, като взаимовлияние не бива де се изключват.

Производството на толкова предмети предполага тясна специализация в това отношение и вероятно тази професия е била практикувана от малък брой представители на древното население.

Интересен е въпросът защо са били депонирани тези златни предмети. Разликите в структурите и находките не са малки и обясненията за това могат да бъдат различни, но най-правдоподобни поне като работни хипотези вероятно са следните: 1. Те да са с постмортална цел и са във връзка с близко разположения двуобряден некропол; 2. Дължат се на хронологични причини, т. е. на различното време, в което те са поставени; 3. Причините могат да бъдат икономически, т.е. тези които са ги поставили имат различно социално и финансово положение и по този начин някои от структурите са изключително богати; 4. Разлика във вида на извършените обреди; 5. Друга допустима причина може да е екологичната; 6. Възможно е част от обредите свързани с полагането на тези дарове да са с индивидуален, а други с колективен характер; 7. Не се изключва и варианта това да са някакъв вид дарове към божество/божества; 8. Възможно е да става въпрос разбира се и за комбинация между някои от изложените хипотези.

Ритуалните структури и златни находки край Дъбене имат важно значение в изключително динамичната като процеси ранна бронзова епоха. Процесите на възникване на този вид металургия, организация на обществото, разпространението на металите, особено този на златото, който е благороден и изключително ценен материал за всички общества, би следвало да бъдат преосмислени в контекста на тези нови находки. В същото време те доказват, че земите на Древна Тракия не отстъпват в своето развитие на южно и югоизточно разположените цивилизации, поне от гледна точка на производството и употребата на златни накити.
 
Книгата може да бъде намерена в книжарницата на Националния исторически музей.