Национален Исторически Музей

English version

Електронни ресурси

19 май '18

Рабош

Рабош (рабуш), известен още като четула, тояга-календар или патерица-календар, е специално издялана дървена пръчка, която представлява уникален вечен календар. Чрез специфично издълбани нарези във формата на чертички, точки, кръстчета и др. се отбелязват дните, седмиците, месеците и празниците. Разчитането на знаците е трудно за необучен човек, затова и самите рабоши  се изработват от майстори, които отлично познават църковния календар и традиционната обичайно-обредна система. В тази връзка за неук човек се използва и израза „Разбира, колкото магаре от рабош”.
При голяма част от календарите-рабоши годината започва от 1 септември –Симеоновден, началото на новата църковна година, а според народните вярвания – и началото на стопанската година. Тогава започва есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите, а денят е известен още като „Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”.
Освен за вечен календар, рабоши се изработват и за уреждане на търговски  и кредитни отношения (продукти, поръчка, заем, вересия). При тези рабоши пръчката е по-широка, често във формата на летва. Това се налага, защото тя се разцепва на две и всеки взима по една част. При даващия или продаващия остава „майката”, а „щенето” (означава кученце) остава за взимащия или купуващия. Количеството на стоката или броя на парите се записва върху двете части, поставени една до друга, а след това всеки взима своята част от рабоша. При уреждането на сметките се събират двете парчета, гледат се знаците и ако всичко е наред, „документите” се хвърлят в огъня като завършек на сделката. 
Върху рабош се отбелязва също собствеността на добитъка или числеността на стадото. 
Рабошите-календари се изработват от твърдо дърво, обикновено бук, за да могат да се използват по-дълго време, а при вторите се използва меко дърво, за да може да се разцепва по-лесно и да не се счупва. 
Достоверността на рабоша е неоспорима и хората вярвали в нея, за което се съди и по израза „Да не би Господ да го е записал на рабуш?”.
Подобен тип дървени календари са познати по целия Балкански полуостров, както и в други европейски страни. В България рабоши се използват масово до края на XIX в., а на някои места в страната и до средата на XIX в.
 
На снимката – рабош-календар от 1897 г., изработен от бук, във формата на правоъгълна пръчка. Намерен в района южно от гр. Пловдив и дарен на НИМ от Асен Георгиев Луков.