Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси»Пристанищата на четата

Електронни ресурси

29 юни '20

Пристанищата на четата

„За да бъде тайно, както приготовлението на четата, тъй и качването ѝ на парахода, момчетата се разпръснаха по крайдунавските градове: Олтеница, Гюргево, Зимнич, Турну Мъгурели…. Пазеха тайна всеобща. А когато не можеше да се потули работата, поверително шушнеха, че тая чета отива в Сърбия... Но истинската тайна: плана да мине четата на български бряг, знаеше само Ботев, войводата ѝ, и двама, трима другари негови.” – пише Иван Вазов по повод подготовката на Ботевата чета. 
Необходимостта да се опазят в тайна намеренията е очевидна, поради което ограничен брой хора са посветени в замисъла да се превземе „Радецки” и четата да дебаркира на Козлодуйския бряг. Мнозина от четниците действително мислят, че пътуват за Сърбия, а повечето от тях никога не са виждали своя войвода. Облечени като обикновени пътници и без да дават вид, че се познават, от Гюргево, Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет се качат всички групи четници, заедно със скритите в сандъци и куфари оръжие, боеприпаси и униформи. 
„И ето колко умно бе скроен планът - съобщава четникът Спас Соколов - на всяко едно пристанище се качваха по няколко момчета и оръжие. Ако планът бе скроен, щото всички да се качим от едно пристанище, то естествено е, че ще породим съмнение и подозрение в капитанина на вапора, който лесно можеше да ни предаде на турците още в Русе или в Никопол. Но коя глава, чий ум кроеше това? Неподражаемият гений на Ботева!”