Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси»Надгробна плоча в памет на родителите и най-големия брат на цар Самуил (997 – 1014)

Електронни ресурси

14 април '20

Надгробна плоча в памет на родителите и най-големия брат на цар Самуил (997 – 1014)

Надгробна плоча в памет на родителите и най-големия брат на цар Самуил (997 – 1014)
993 г.
Мрамор, 
130 х 67 х 7 см
с. Герман, Преспанско езеро
НИМ инв. № 29288 
 
Паметникът е открит през 1888 г. по време на строителството на новата черква в с. Герман, издигната непосредствено до старата. Предполага се, че е издялан като възпоменателен знак от цар Самуил в памет на неговите родители и брат, а първоначалното му местонахождение било в столицата Преспа на остров св. Ахил. Впоследствие е пренесен в черквата на с. Герман, изградена, според строителния надпис, едва в 1006 г.  Представлява правоъгълна плоча, върху чието лице по надлъжната ос са врязани три кръста с различни размери, за които се предполага, че са били запълнени с метал. В единия от ъглите е врязан 11-редов кирилски текст, започващ с кръстен знак. Под влияние на византийската официална  църковна и императорска канцелария, използването на кръста като символна инвокация на Христос е широко разпространено върху старобългарските надгробни, летописни, строителни надписи. Следва встъпителната форма „в името на отца и сина и светаго духа“, която е в духа на новазаветната раннохристиянска традиция. Нейният смисъл е обяснен в едно от словата на Ефрем Сирин (306-373), където се споменава, че прекръстването в името на отца и сина, и светия дух е като оръжие, защитаващо човека. Интересен факт е, че при изписването на името на Самуил, каменоделецът погрешно е написал в края п, след което, поправяйки се, над него е изписал л. Поправката, според П. Георгиев, е съзнателна и представлява съкращение на името на цър Петър (927 – 969) като „ПТР“, с което се легитимира континуитета с владетелската династия от Велики Преслав. Рядко срещан е и изразът „полагам памят“, чиито корени се откриват отново в античната християнска погребална практика, според която задължението пред покойниците се изпълнява от най-близкия родственик, потвърдил делото си с надпис.

Автор: гл. ас. д-р Мариела Инкова
 
Литература:
Баласчев 1899: Баласчев, Г. Новонайденият най-стар славянски паметник в Македония. – Мисъл, 1899, ІХ, кн. 5, 523 – 526.
Гошев 1961: Гошев, Ив. Старобългарски глаголически и кирилски надписи. С., 1961, 87 – 88, табл. ХІХ.
Георгиев 2015: Георгиев, П. Името на Самуил в надписа от 992/993 г. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 11 (2015), 183 – 202.
Дуйчев 1943: Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнинал С., 1943, т. 1, 223 – 224.
Иванов 1970: Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, 23 – 25.
Карский 1899: Карский, Е. Надпись Самуила 993 года. – Русский филологический вестник, 1899, 42, 231 – 236.
Лавров 1914: Лавров, П. Палеографическое обозрение кирилловского письма. – Энциклопедия славянской филологии. Петроград, 1914, 4.1, 24, обр. 23.
Милетич 1899: Милетич, Л. Към Самуиловия надпис от 993 г. – ИРАИК,  1899, 4, 1, 14 – 20
Милетич 1899: Милетич, Л. Старобългарски надпис от царя Самуила. – Български преглед, 1899, 9 – 10, 274 – 278
Мошин 1966: Мошин, Вл. Наjстарата кирилска епиграфика. – Словенска писменост. 1050 – годишнина на Климент Охридски. Охрид, 1966, 38 – 39, таб. ІІІ, 1.
Павловиќ 1971: Павловиќ, М. Надгробната плоча најдана во село Герман кај Преспа. – Илјада години от  вастанието на Комитопулите и создаването на Самуиловата државал Скопје, 1971, 73 – 93.
Попконстантинов 2003: К. Попконстантинов. Самуилов надпис. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия, 3. София, 2003, 529 – 531.
Смядовски 1993: Смядовски, Ст. Българска кирилска епиграфика ІХ  – ХV век. С., 1993, 17 – 18, 50 –5 1, 202 – 203.
Успенский 1899: Успенский, Ф. Надпись царя Самуила ИРАИК, 1899, 4, 1, 1 – 4.
Флоринский 1899: Флоринский, Т. Несколько замечаний о надписи царя Самуила. – ИРАИК, 1899, 1, 5 – 13.
Цонев 1919: Цонев, Б. История на българский език. С., 1919, 1, 181 – 183.
Adontz 1938: Adontz, N.  Samuel l’Arménien, roi des bulgares. Extrait des Mémoire publiés par l’Academie royale de Belgique. Classe des lettres et des sciences morales et politiques. 1938, 39, 1 – 40.
Jireček, Jagić 1899: Jireček, K., Jagić, V. Die сyrilische Inschrift vom Jahre 993, Arhiv für slavische Philologie, 21, 1899, 543 – 557.
Karásek 1900: Karásek, J. Nejstarši slovanská cyrillská památka z. r. 993, Česká revue, 1900, 3, 1003 –1 004.
Kos 1929: Kos, M. O nadpisu cara Samuila, Гласник Скопског научног друштва, 5, 1929, 209 – 213.
Leroy-Molinghen 1972: Leroy-Molinghen, A. Les fils de Pierre de la Bulgarie et les Cométopoules. – Byzantion. 1972, 42, 405 – 419.
Malingoudis 1979: Malingoudis, Ph. Die mittelalterlichen kyrilischen Inschriften der Hämus-Halbinsel Thessaloniki, 1979, 39 – 42.
Petrinski 2006: Petrinski, I. Tombstone Inscription of the Parents and the Eldest Brother of Tsar Samuil (997-1014). – Rousseva, R. (Ed.) National Museum of History. Catalogue. S., 2006, 83, № 81.
Popkonstantinov, Kronsteiner 1994: K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner. Altbulgarische Inschriften. Salzburg (Die Slavischen Sprachen, 36). Salzburg, 1994, 37.
Popkonstantinov, Kronsteiner 1997: K. Popkonstantinov, O. Kronsteiner. Altbulgarische Inschriften. Salzburg (Die Slavischen Sprachen, 52). Salzburg, 1997, 19 – 20.