Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси» Колективна находка от Панайот Хитово, II хил. Пр. Хр.

Електронни ресурси

19 май '18

Колективна находка от Панайот Хитово, II хил. Пр. Хр.

Предметите са открити случайно в землището на с. Панайот Хитово, района на гр. Омуртаг. Според информацията на откривателите, те са били поставени в грубо изработен керамичен съд (урна ?) с украса от букели. Не са забелязани следи от въглени и кости.
Находката включва няколко групи накити: 11 сребърни луновидни пластини и една от електрон - елементи от нагръдна украса, вероятно прикрепвани към кожена или метална ризница или броня; 12 сребърни гривни с отворени краища,  спирално навити сребърни ленти и 56 бр. полусферични апликации, предназначени за пришиване към дреха. Формата, материалът, от който са изработени и вероятното им предназначение са основание те да бъдат тълкувани  като инсигнии, маркиращи позицията на владетеля – жрец в Микенска Тракия през бронзовата епоха. 
И двете възможни хипотези за характера на предметите от находката – като погребални дарове или като депонирано съкровище, са свързани с обредното заравяне на царските знаци в земята  - ритуален акт, предназначен да сакрализира пространството и същевременно, да обозначи символичната смърт на владетеля и свещения му брак с Великата богиня майка. 
 
1. Луновидни пластини, 12 бр., сребро, електрон
Луновидните нагръдни украси, оформени като „яка“, изработени от цял златен или бронзов лист, единични или съставени от отделни елементи, разположени в пояси, се срещат в изображения и в археологическия материал от ІІІ – ІІ хил. пр. Хр. в широк географски ареал – от Предния Изток, Мала Азия и Египет, до районите на средното и горното течение на р. Дунав, Пиренейския полуостров на запад, и Британските острови на северозапад. 
Най-близките аналози на пластините от Панайот Хитово, изработени от сребро и електрон са единични и изключително редки - два подобни предмета са открити в Еменската и Табашката пещера в Северна България (ранна и средна бронзовата епоха) и два - в района на Карпатите (дн. Румъния), които са били депонирани в керамичен съд, заедно с бронзови брадви, сърпове, части от оръжия и др., от късната бронзовата епоха (ХVІІ – ХІІ в. пр. Хр). Приблизително същите размери и форма имат златните луновидни апликации върху т.нар. „небесен диск от Небра“, (открит на около 60 км. западно от гр. Лайпциг, Германия), с датировка между 1600 – 1560 г. пр. Хр. 
2. Гривни с отворени краища, 12 бр., сребро
Изработени от масивна сребърна тел с овално сечение, което при изработката е било четириъгълно, а след това ръбовете са допълнително обработени и загладени. Предметите са сравнително еднотипни, въпреки че има известни разлики в диаметрите и дебелината на телта. Краищата на всички гривни са удебелени, при част от екземплярите удебелението е по-ясно изразено, конусовидно, а при други - почти незабележимо.
3. Спирално навити пластини, 6 бр., сребро
Изработени от сребърен лист с четириъгълна форма. В краищата има по две малки дупки, разположени по ширина на пластината. Върху една от пластините личат следи от украса, разположена неравномерно по самия ръб. Орнаментът е нанесен с поансон с формата на “птича опашка”, който при удар отпечатва окръжност с изпъкнал център. Ударите са нанасяни неравномерно, с различна сила, а при финалното доизрязване на пластината е изрязана и част от декорацията. В краищата на една пластина, вместо отвори е изтеглена тел, оформена в малка спирала.
4. Полусферични апликации, 56 бр., сребро
Изработени от тънка сребърна пластина върху матрица. В краищата са пробити по две малки дупки, разположени симетрично спрямо диаметралната ос. Апликациите с подобна форма, изработени от бронз, сребро или злато са сред най-разпространените елементи в украсата на облеклото, въоръжението и конското снаряжение през цялата античност. Най-ранните паралели на описаните предмети са златните апликации от гроб 43 на Варненския халколитен некропол (края на V хил. пр. Хр.), които са били пришити към дрехата или тъканта, която е покривала тялото на погребания.