Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси»Дарове от символично погребение

Електронни ресурси

08 април '20

Дарове от символично погребение

Дарове от символично погребение, с. Белиш, община Троян, края на VІІІ–началото на VІІ век. пр. Хр., НИМ, инв. №№ 42539 - 43311

Предметите са открити случайно през 2000 г. в малка могила, част от могилен некропол, състоящ се от 12 могили в м. “Манастирски таласън“,  източно от  с. Белиш. Комплектът от накити включва бронзови гривни, фибули, коланни апликации, различни по диаметър спираловидни нанизи, кехлибарени ядра и мъниста от планински кристал, желязна брадва и керамичен съд, положени в границите на гробното съоръжение под могилния насип. Въпреки, че в гроба не е открит скелет, предметите са разположени по начин, който маркира местата им по дрехите или тялото на “погребания“. Там, където би трябвало да се намира главата и леко встрани от нея са поставени желязна брадва и малък керамичен съд; около врата има бронзов спираловиден наниз и наниз от пробити кехлибарени ядра с два прешлена планински кристал; встрани от раменете и ръцете са бронзовите фибули и гривни, а около кръста – бронзовите коланни апликации, тока с кръгъл наконечник и фрагменти от спираловиден наниз. Двата снопа фрагментирани многоспирални гривни маркират разположението на краката.

Описаните предмети са част от украсата на парадно, представително облекло. Размерите, формата и разположението на желязната двуостра брадва в гроба (на нивото на „главата“) свидетелстват за функцията й като скиптър – инсигния, която маркира позицията на предполагаем владетел-жрец от района на северните склонове на Централен Хемус. Наличието на кехлибарени ядра, които според лабораторните изследвания са с произход от балтийския регион, маркира древния път от Карпатите през дн. Троянски проход към Родопите за Беломорието, наречен “кехлибарен път”. Данните от археологическите проучвания и писмените сведения на старогръцки и римски автори (Tacit., Germania,45; Plin. Hist. Nat, XXXVII, 32-53 ) свидетелстват, че през античността кехлибарът е достатъчно познат и вероятно използван като атрибут на жреците в лечителските и магически обреди. Всичко това ги превръща в изключително скъп вносен продукт, чиято употреба като накити вероятно е била привилегия на представителите на тракийската аристокрация. 
 
Автор: Ив. Христов/ред. Л. Конова
Превод: С. Цанева/Л. Конова
Снимки: Т. Димитров
 
Литература:
Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища VІІ-VІ в. пр. Хр. София 2002, с. 6-60.
Христов, Ив. Тракийски накитни съкровища (ІХ-VІ в. Пр.Хр.) от фонда на Национален исторически музей, Известия на Националния исторически музей, т. ХІV. с. 43 –67.