Национален Исторически Музей

English version
Начало»Електронни ресурси»Червенофигурна хидрия – калпис

Електронни ресурси

06 април '20

Червенофигурна хидрия – калпис

Червенофигурна хидрия – калпис, керамика, некропол на Аполония Понтика (дн. Созопол), първа четвърт на ІV в. пр. Хр., НИМ, инв. № 37317

Хидрията (съд за вода) е открита в центъра на керамично струпване (жертвена площадка). В основата на една от двете хоризонтални дръжки личи древна поправка с три оловни скоби, което показва, че предметът е бил употребяван дълго време, преди да бъде положен върху ритуалната площадка.

В центъра на сцената върху плещите е изобразен ксоанон (древна дървена статуя) на богинята Артемида, която държи лък в едната си ръка и поднос (фиала?) в другата. Правоъгълният профилиран олтар, разположен на по-високо ниво, и изобразеният над него букраний маркират светилището на богинята. Вляво се вижда фигурата на жрица (Ифигения), която пристъпва към ксоанона с протегнати над подноса ръце. Зад гърба й е представен летящ Ерос, протегнал лявата си ръка към нея.

Вдясно от статуята на Артемида, на преден план е представен бог Аполон, седнал наляво. Главата му е увенчана с лавров венец, а в двете си ръце държи лаврови клонки. 

В долния пояс на сцената е изобразена сърна с вдигната нагоре глава, седнала жена вляво от нея и менада, бягаща надясно, обърнала главата си към сърната, която държи тирс и клонка в ръцете си. 

Сцените върху съда представят моменти от популярна легенда, позната от Еврипидовите трагедии „Ифигения в Авлида” и „Ифигения в Таврида”. Дъщерята на героя от троянската война Агамемнон трябвало да бъде принесена в жертва пред олтара на Артемида, за да успеят корабите да отплават от пристанището. По волята на богинята, девойката е заменена със сърна и пренесена на север, в страната на таврите (Херсонес Таврически). Там тя се превърнала в жрица на Таврическата Артемида, на която били принасяни човешки жертви. Изобразеното върху съда от Аполония обаче, не е буквална илюстрация на античния сюжет. 

Допълнителните персонажи и символи (Ерос, менада с тирс и др.) не се срещат в познатите версии на мита. Заедно с основните фигури те изграждат символиката на сцената в контекста на погребалния обред и представите за смъртта. В него всичко се случва едновременно - символичната смърт на девойката в реалния свят и преминаването й Отвъд в ново състояние – като жрица, понякога отъждествявана със самата Артемида или с Хеката.
 
Автор: Л. Конова
Превод: С. Цанева
Снимки: Т. Димитров
 
Литература:
Конова, Л. Образът на Хеката – Артемида в Аполония Понтика. Бележки към синкретизма в двукултурните зони по Западния Понт. В:  Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV). София 2005, с. 427 – 441
Konova, L. „Iphigenie auf Tauris“ an der  Schwarzmeerküste. Bemerkungen zur kulturellen Synkretismus in den Westpontischen Poleis. In: Pontos Euxeinos. Beiträge zur Archäologie und Geschichte des antiken Schwarzmeer- und Balkanraumes, Beyer&Beran 2006,  S. 81 – 92