Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция “Битови тъкани”»

Колекции

Колекция “Битови тъкани”

В колекцията „Битови тъкани“ са обхванати всички видови тъкани, изработени на ръчен тъкачен стан, плетивата, както и една сравнително малка като количество група от тъкани с фабрично производство. Тя съдържа около 2000 експоната. Структурирана е по видове тъкани в зависимост от тяхното предназначение – тъкани за домашна уредба и употреба, тъкани за стопански нужди, тъкани за облекло и др.
 
От тъканите за домашна уредба са оформени по-малки колекции.
 
Постелъчни тъкани. Към тази група се отнасят конопените и вълнените черги и черджета, килимените черги, килимите, козяците, китениците, плъстите и др.
 
В групата на чергите се включват характерните за цяла България конопени и вълнени шарени черги.
 
В групата на килимените черги най-многобройни са тези от Тетевенския район. С най-ранна датировка е килимената черга от дома на Поборникови, гр. Тетевен, средата на ХІХ в.
 
Във връзка с подготовката на експозицията на НИМ в сградата на Съдебната палата в края на 70-те години нa отминалия век е направена поръчка за изработванe на копия от тетевенски килимени черги и възглавници. Идеята за експонирането им не се осъществява, но те влизат в основния фонд на музея.
 
В групата на килимите се съхраняват образци от големите български килимарски центрове – Котел, Чипровци, Пирот, Самоков. От тях особена ценност представляват котленските килими с втъкани дати, имена и инициали на тъкачките. Най-ранният е от 1865 г., а най-късният – от 1915 г.
 
В сбирката се пазят постелъчни тъкани, носещи различни наименования в зависимост от районите на страната ни – вълнени покрови от Пиринския край, китени и козиняви халища от Родопската област, кебета от района на Сливенския и Котленския Балкан и др.
 
В колекцията се съхраняват и две от рядко срещаните копривщенски плъсти от началото на ХІХ в., спадащи към групата на нетъкания текстил.
 
В отделна колекция са малките по размери черджета и детски пелени, изтъкани най-често на вълнена основа с вълнен вътък. За тях е характерна ивичната украса от разноцветни прежди.
 
Към тъканите за домашна уредба се отнася и немалката колекция от възглавници. Те са изтъкани най-често с вълнен вътък на вълнена или памучна основа и по-рядко са изцяло памучни. Застъпени са районите на Силистренско, Русенско, Хасковско, Родопската област, Кюстендилско, Благоевградско и др. Тяхното орнаментиране е предимно с геометрични и стилизирани растителни мотиви. В редки случаи, предимно в Северна България, се срещат и възглавници със зооморфни изображения. Такава е и една от последните постъпили в НИМ възглавници от с. Кичево, Варненско. На лицевата й страна има извезана фигура на кон и годината 1926. В сбирката се съхраняват и тъй наречените „суврени“ – възглавници, които са свързани със сватбените обичаи на капанското население от Разградско.
 
Към тъканите за домашна употреба са оформени няколко колекции.
 
Торбите са около 50 на брой. Повечето от тях са вълнени. Има малко изцяло памучни, а най-многобройни са тези с памучна основа и вълнен вътък. Застъпени са повечето райони на страната ни, като най-впечатляващи с характерната си орнаментика са деверска торбичка от Смолянско, малки детски торбички в тъмни цветове и ярки геометрични или стилизирани растителни орнаменти за децата на капанското население от Разградския район.
 
Към тази група се причисляват и дисагите, които са сравнително малко на брой.
 
Цедилките и люлките оформят доста малка група тъкани, предназначени за носене на предмети и деца на гръб. Те са предимно от Югозападна България.
 
В отделна група са бохчите и месалите, чиято функция ги свързва непосредствено с храната и храненето. В повечето случаи това са литотъкани парчета памучно платно с различна дължина и характерната за съответния район орнаментална украса.
 
Голяма е колекцията от пешкири. Тя наброява около 100 експоната – от малките памучни кърпи с най-елементарна украса до големите свилени пешкири за огледала и домашни иконостаси, с „ажурна“ и „късана“ техника на изпълнение при орнаментите. Изключително красива е свилената кърпа „кланячка“, с която булката в Кюстендилско се кланя на свекър и свекърва, на кумовете и други участници в сватбените обреди.
 
При пешкирите украсата е съсредоточена най-често в двата тесни края на тъканта, с предимно геометрични и стилизирани растителни мотиви. Разнообразието на орнаментите е изключително голямо и се определя от спецификата на съответния край, от който произхождат.
 
Колекцията съдържа образци от почти всички райони на страната.
 
Има една група пешкири, тип градски кърпи, които със своята специфична украса се открояват от останалите. Те се отличават с везбената си украса, при която, наред с разноцветни памучни и копринени конци, се използва златиста и сребриста сърма, а така също изцяло металната фина лента, наричана „клабодан“.
 
В колекцията фигурират и материали, които са характерни главно за уредбата на градското жилище в края на ХІХ и началото на ХХ в. Това са постелки за легла, плетени на една кука от памучни конци; комплекти завеси за прозорци и врати от три части (две странични и една напречна), внасяни от Западна Европа; покривки за маса с голямо разнообразие в материалите и техниката на изработването им – хасе с „бяла бродерия“, ленени с ръчна цветна везба, плюшени, вълнени и др. Сред тях са покривка за маса, работена от българка като курсова работа в училище за приложни изкуства в гр. Париж, както и покривка, занаятчийско производство, подарена от Абдул Хамид ІІ на Стефан Стамболов през 1892 г., кърпи от дома на Каравелови и др.
 
Заслужават да бъдат споменати и една група тъкани, които са известни с работното наименование „тъкани от царския фонд“. Това определение идва от факта, че същите са постъпили от Киноцентъра. Като се има предвид начинът, по който са попълвали фондовете на Киноцентъра, а и съдейки по характера на тези тъкани, може да се предположи с висока вероятност на достоверност, че същите са взети от двореца след заминаването на царското семейство от България през 1946 год. Сред тях има ориенталски сувенирни покривки, тъкани от уредбата на еврейския храм, турски пешкири с изключително богата везбена орнаментика, покривки и др. Интерес предизвиква и една малка тъкан с извезан текст „ПОДАРОКЪ НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ФЕРДИНАНТ КНЯЗЪ НА БЪЛГАРИЯ 1889 Г.“