Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция „Традиционно облекло”»

Колекции

Колекция „Традиционно облекло”

Традиционното женско, мъжко и детско облекло изгражда колекция „Народни носии“. Тя наброява около 2400 материала и е оформена в две основни групи. Първата включва комплектуваните мъжки, женски и детски носии от различните райони на земите, населявани с българи. Във втората група влизат отделните елементи от традиционното облекло на българина.
Традиционните костюми, за които българинът употребява думата носии, са разпределени по полов признак – мъжки и женски, с едно допълнение – детското облекло. Те наброяват около 150 комплекта.
 
Най-многобройни са женските носии, които са оформени в три основни групи облекло: еднопрестилчено и двупрестилчено, сукманено и саяно. Разделението на носиите е направено на базата видове традиционно облекло в българската етнографска литература.
 
От първата група в колекцията са застъпени носиите от Северна България, където е разпространено главно еднопрестилченото и двупрестилченото женско облекло – Видинско, Ломско, Врачанско, Ловешко, Плевенско, Никополско, Велико Търновско, Русенско, а също и носиите от Добруджа.
 
От сукманения тип женско облекло са комплектувани носии от районите на Трънско, Брезнишко, Софийско, Самоковско, Ихтиманско, Смолянско, Старозагорско, Ямболско, Елховско, Карнобатско, Троянско, Габровско и др.
 
В тази сбирка се съхраняват и пълни комплекти от носии или само отделни елементи от тях на българското население, което произхожда от територии, намиращи се понастоящем извън пределите на Република България.
 
На първо място това са женските носии на преселници от Дебърско, Битолско, Прилепско(в днешна Република Македония), Леринско и Костурско (в днешна Република Гърция). Единични са носиите от Беломорска Тракия, Северна Добруджа, Западните покрайнини и областта Банат, както и на преселници от ХІХ в. от Малоазийското крайбрежие.
 
Мъжките носии са значително по-малобройни. Разделени на две групи облекло – белодрешно и чернодрешно, както се описват в етнографската литература. Белодрешното облекло е представено с носии от Трънско, Видинско. Чернодрешните комплекти са предимно от Тракия, Тетевенско, Самоковско и др.
 
Детското облекло е малко. Поради пълното износване на детските дрехи в многолюдните български семейства, от края на ХІХ и началото на ХХ в. във фонда са запазени само няколко, и то непълни, носии на момиченца от Трънско, Елховско, Плевенско, Ломско. Едно от последните постъпления в сбирката е детска двупрестилчена носия от гр. Лом.
 
Втората група, включваща отделни елементи от традиционното облекло, е разделена във функционален план на малки колекции. Това са ризите; основните дрехи от женското (престилки, сукмани, саи, рокли) и мъжкото (потури, беневреци, елеци, ментета) облекло; връхните дрехи – ямурлуци, клашници, контоши и др.; пояси и колани; чорапи. Сред последните постъпления на елементи от мъжкото облекло са два елека на Иван Георгиев Силянов, участник в Илинденско-преображенското въстание 1903 г.