Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция „Ръкописи, старопечатни книги, редки и ценни издания”»

Колекции

Колекция „Ръкописи, старопечатни книги, редки и ценни издания”

Събирането на ръкописи и старопечатни като част от стратегията на Националния исторически музей да покаже историята на българския народ във всичките й направления и проявления, поставени в регионален, европейски и световен контекст, започва още със създаването му през 1973 г. В резултат на активна събирателска дейност от страна на музейните специалисти, както и на широка разгласа сред обществото за необходимостта писмената памет да бъде съхранена и в същото време достъпна за всички в музейна среда, в наши дни колекцията наброява над 600 инвентарни единици.

По-голямата част от колекцията са българските старопечатни книги, отпечатването на които, според приетата в науката хронология, се разполага в периода от 1806 г. – издаването на първата българска печатна книга „Неделник“ на Софроний Врачански, до 1878 г. – Освобождението на България от османско владичество. Като се има предвид основната задача на Националния исторически музей – да разкрива чрез колекциите си многоаспектното развитие на българите от древността до наши дни, по отношение на книжовното наследство е преценено за необходимо да се събират книги и други книжовни материали, които излизат от рамките на указания период, но имат съществено значение за българската история и представят българското културно-историческо живеене, отразено в писаното слово.

Сред най-ценните притежания на НИМ са „Неделник“ на Софроний Врачански, „Царственик“ на Христаки Павлович, „Стематография“ на Христофор Жефарович, „Славянобългарско детеводство“ на Неофит Бозвели, „Рибен буквар“ на Петър Берон, „Горски пътник“ на Георги С. Раковски, „Габровското училище и неговите първи попечители“ на Петко Р. Славейков и др. Със свои съчинения в колекцията присъстват забележителни творци на Възраждането и следосвобожденския период, допринесли за блясъка на родния културен облик, като Васил Априлов, Захари Стоянов, братя Миладинови, Константин Фотинов, Йоаким Груев, Марин Дринов, Иван Вазов, Любен Каравелов и др., както и поредици от списанията „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, „Български книжици“, „Читалище“, „Денница“ и др., публикациите в които и днес представляват научен интерес.

Специално трябва да се отбележи изданието на „Часословът“ от 1566 г. във Венеция на първия български издател и печатар в чужбина – ерудирания книжовник Яков Крайков.

Важно място в колекцията имат и твърде ценните ранни кирилски печатни книги на Божидар Вукович – Псалтир и Празничен миней, московските издания и тези на Киевско-Печорската лавра на богослужебна книжнина; рядко издание на един от трудовете на Теофилакт Български на латински език; издания на гръцки, иврит, немски, френски езици и др.

Ръкописната част от колекцията, макар и сравнително малка по обем, е изключително ценна. Сред около 90-те инвентарни единици – цели кодекси и фрагменти, славянски и чуждоезични, са и уникални писмени паметници със световно културно-историческо значение.

Един от най-ранните славянски ръкописи е Боянският псалтир, пергаментен паметник от ХІІІ в., открит при реставрационни дейности в Боянската църква, включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство, която от 2003 г. е филиал на НИМ.

От гледна точка на българската история най-важен е фундаменталният труд на първия роден възрожденец Паисий Хилендарски „История славянобългарска“. От съчинението на Паисий в музея се съхраняват два преписа, единият от които, според някои учени – историци, е беловата на авторския оригинал – притежание на Зографския светогорски манастир. Това прави беловата на Историята скъпоценна реликва, която може да бъде видяна в постоянната експозиция на НИМ. Другият е препис на известния книжовник от първата половина на ХІХ в. даскал Тодор Пирдопски.

Забележителни ръкописни книги в колекцията са още: „Часослов“ от 1756 г. на поп Стойко Владиславов, бъдещия епископ Софроний Врачански; ръкописи на даскал Тодор Пирдопски, Милко Котленски, Теодосий Рилски, Райно Попович и др. Не по-малко важни са ръкописите, дело на книжовници и преписвачи, които не са оставили сведения за себе си – практика с масов характер през цялата ръкописна традиция. Тук заслужава да се отбележат: Минеен и триоден панигирик от ХІV в., „Изборен апостол“ от ХІV в., Сборник, който съдържа препис от произведението на Йоан Екзарх „Шестоднев“ от ХVІІІ в. и други богослужебни книги, дамаскини, апокрифни сборници.

Славянските ръкописи от сбирката на Националния исторически музей покриват сравнително широк хронологически диапазон – от ХІІІ до ХІХ в. и включват ръкописи, писани върху пергамент и хартия с широко географско разпределение. Преобладават ръкописни книги от периода ХVІІ – ХІХ в., които са отражение на литературните вкусове и предпочитания на читателите и ползвателите им през епохата на Възраждането.

Без съмнение, най-ценният ръкопис на гръцки език в колекцията е преписът от ХІІІ в. на внушителния труд на византийския хроникьор Йоан Скилица „Synopsis Historion“ („Исторически обзор“), от който в света са запазени само още шест преписа. Като се има предвид, че хрониката е призната като първокласен исторически извор за епохата, която отразява 811–1078 г., (периодът от 1057 г. до 1078 г. е описан от неизвестен копист, наречен Продължителят на Скилица), е напълно основателно мнението на научната общност, че този единствен по рода си кодекс в България, се нарежда сред най-важните ръкописни културно-исторически паметници със световно значение.

В музея се съхранява колекция от 46 еврейски ръкописа, основно от ХVІІ–ХІХ в. Най-ранен сред тях е фрагмент от девет пергаментни листа с богослужебни текстове от ХІІв.

Основен атрибут на книгата, подвързиите са обект на заслужен изследователски интерес. Сред подвързиите на книгите от колекцията на НИМ са и няколко обкова, които се нареждат между най-добрите художествени образци на златарското изкуство. Блестящ пример в това отношение е Охридският обков на евангелие от ХІV в., изработен с удивително майсторство и прецизност.

Отчитайки значението на съхраняваното в НИМ книжовно наследство за обогатяване на културната ни история, както и възможностите, които то би предоставило на изследователите, бе подготвен и в края на 2013 г. излезе от печат първият том на научен Опис, който включва два раздела: Славянски ръкописи и Кирилски печатни книги и периодични издания. Чуждоезичните ръкописи и печатни издания ще бъдат включени във втория том на Описа.