Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция „Оръдия на труда” и „Предмети на бита”»

Колекции

Колекция „Оръдия на труда” и „Предмети на бита”

Във фонда на Национален исторически музей се съхраняват разнообразни и богати колекции. Сбирките „Оръдия на труда“ и „Предмети на бита“ са част от етнографския фонд на музея. В тях са включени материали за периода от началото на XIX до средата на XX в. Създадени са чрез дарения от държавни институции и частни лица, откупки или са придобити по време на комплексни експедиции, провеждани от НИМ в различни райони на България. Предметите наброяват около 2000 фондови единици.

Колекцията от керамични съдове съдържа произведения на грънчарския занаят, изработени в основните грънчарски центрове в България: Габрово, Троян, с. Бусинци – Трънско, Берковица, Чипровци, Самоков, Разлог и др. и представя развитието на грънчарския занаят от края на ХVІІІ до средата на ХХ в. Според предназначението и формата може да се определят няколко групи кухненски съдове – гърнета, плитки тави, гювечи, тенджери; трапезни съдове – стомни, кани, чаши, паници, чинии, крондири, павури, ръкатки; обредни съдове – сватбарски стомни, сватбарски крондири, купи за светена вода, кадилници; стопански съдове – кюпове, лули на казани за варене на ракия, делви, гърнета, буркани, оцетници и др. Украсата на съдовете се определя от тяхната форма и функция. В украсата преобладават стилизирани растителни орнаменти и розетки. Предпочитани цветове са жълто, зелено и кафяво, получени от различни метални окиси.

Колекцията предмети от ковано желязо е свързана с бита и основния поминък на българина. Специализираните майсторите – ножари, петалари, гвоздари, мотикари, брадвари, кантарджии, ключари и др. изработват в своите занаятчийници и оставят за поколенията образци на изкуството: многообразие от ковани свещници за църкви и манастири, боринарници, вериги за огнище и главнярници; декоративни детайли, използвани в градостроенето – обковки, панти, дръжки за врати, чукчета за порти, решетки за прозорци на битови, култови и обществени постройки; домакински и занаятчийски кантари; сърпове, косери, огрибки за тесто, поставки за огнището, скари, ръжени, шишове и други.

Колекцията на изделия от кована мед е илюстрация на творчеството на майсторите медникари. В медникарските работилници на Пловдив, София, Шумен, Казанлък, Карлово, Панагюрище, Устово, Стара Загора, Сливен, Търново, Видин и др. се изработват ковани медни съдове, търсени не само от населението в страната, но и извън нея. Голямо е разнообразието на произведенията от кована мед, които са свързани с някои занаяти като овцевъдство, абаджийство, бояджийство. Изработвали се големи казани, както и казани за дестилиране на розово масло и ракия; голямо било производството на медни съдове, свързани предимно с битовите потребности на българина: казани, котли, синии, сахани, тенджери, тави, тигани, купи, капаклии, кипчета, чашки, кани, лъжици, тасове, гюмове, ибрици, мангали, сефертасове и др.

Интересна е колекцията от оловно-калаени съдове с оригинална форма и декоративна украса – витленици. Старинни по произход, използвали са се главно при празници и обичаи, което ги обособява като специфична група произведения на витленичарския занаят. Майсторите витленичари ги изливали в калъпи с различна форма: кръгли, правоъгълни, шест или осемстенни – поставени на ниско столче. Срещат се и съдове с форма на кана, шише, риба, птица.

Изобилен и достъпен за всички, дървеният материал е бил широко използван в строителството, за външна и вътрешна декорация на сградите, за изработването на различни оръдия на труда и предмети на бита. Дял от дърворезбеното изкуство е пастирската резба или наричана още овчарска дърворезба. Колекцията включва: хурки, лъжици, лъжичници, овчарски чаши, ведра, просфори (печати за хляб), хомоти, кобилици, бастуни, трикраки столчета, софри, рамки на огледала, долапи, ракли, врати, капаци на прозорци, тавани и др.