Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция „Християнско изкуство” »

Колекции

Колекция „Християнско изкуство”

В Националния исторически музей в София може да се проследи историята на християнското изкуство в България. От запазените фрагменти от стенописи, порти, иконостаси, църковна мебел и икони се създава представа за интериора на православния храм през различните исторически периоди, докато църковната утвар и литургичните тъкани са пряко свързани с богослужението.

Стенописи

В постоянната експозиция на НИМ се съхраняват оригинални фрески, свалени от стените на средновековни и поствизантийски църкви, както и копия на някои шедьоври на монументалната живопис в България.

В експозицията на музея са представени стенописни фрагменти от времето на исихазма във Втората българска държава. Фрагмент с изображение на архангел Михаил е открит при разкопки на църква № 11 в Червен, който по онова време е бил митрополитско седалище. Този стенописен фрагмент (с размери 142/102 см.) е изработен с фрескова техника и е датиран от XIII – XIV в.

Друг паметник, свързан с отшелничеството, е скалната църква „Св. Марина“ край с. Карлуково при Ловеч с фрески от XIV в. Вътрешното пространство на този храм е представено в експозицията на НИМ с триъгълен фрагмент с размери 351/176 см. В левия ъгъл е разположена композицията „Старозаветна троица“ с традиционната иконография за този сюжет – три ангела гостуват на Авраам и Сара. Ангелите са изобразени седнали около кръгла маса. В горната част на този стенописен фрагмент е представен Бог Отец. В десния ъгъл е сцената „Жертва Авраамова“. В центъра е изградена сводеста ниша, в която е представена патронната светица на църквата – св. Марина – в цял ръст.

През дългия период на зависимост от Османската империя българският народ успява да съхрани вярата, езика и етническото си самосъзнание. В експозицията на музея е представен голям стенописен фрагмент с размери 193,5/95,5 см. от църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси, върху който е представена композицията „Страшният съд“, изографисана с фрескова техника през XVII в. Тази сцена е заемала цялата източна стена на преддверието на църквата и е подразделена на няколко хоризонтални пояса без разграничителни линии между тях. Композицията е прекъсната в средата от вратата и сводеста ниша, в която е изобразен патронният празник „Рождество Христово“. Този стенопис повтаря разкрития от реставраторите долен живописен слой от XVI в., което е наложило свалянето му, за да бъде открит по-ранния стенопис. Живописта от този период постепенно добива по-повествователен и наивен характер.

В НИМ се съхраняват фрагменти от стенописта на Сеславския манастир „Св. Николай Мирликлийски“ край София. Стенописите датират от XVII в. и се предполага, че са рисувани с участието на прословутия зограф Пимен, роден в София и изографисал много храмове в Софийска епархия. В периода на османското владичество почитта към българските светци дава упование и вяра на народа. В Сеславския манастир патронът на храма св. Николай е представен в цял ръст редом със св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински, св. Йоаким Сарандапорски, св. Гавраил Лесновски и св. Иларион Мъгленски.

Икони

В Националния исторически музей се съхранява богата колекция от икони, датиращи от XIII до XIX в., които произхождат от различни части на Балканския полуостров, а така също и от Русия. Някои от иконите са процесийни, иконостасни или олтарни и са принадлежали на различни православни храмове. Но има и такива, които са предназначени за дома. Изключително ценни са иконите от XIII–XIV в., между които: двустранна икона с изображения на дванадесетте велики празници от едната страна и Христос Пантократор от другата, в къснопалеологов стил, датираща от XIV в.; двустранна икона с изображения на Христос Пантократор от XIVв. и сцената „Сваляне от кръста“ от XVIII в., двете с гръцки надписи; двустранна икона с изображения на Богородица Елеуса от XIV в. и Христос Пантократор от XVIII в.

Дърворезба

В Националния исторически музей се съхраняват ценни образци на средновековната българска дърворезба. Тъй като дървото е материал, който изгнива, ако е подложен на неправилни климатични условия, лесно изгаря при пожари и често е жертва на биологични вредители, запазените средновековни дърворезби са малко на брой и са важно свидетелство за историята на изкуството.

В НИМ се съхраняват портите от църквата „Св. Никола Болнички“ в Охрид от XIV в. Портите са декорирани с 22 самостоятелно рязани пана, монтирани върху тях. Изобразени са пазители на сакралното църковно пространство – светци войни на кон, грифони, лъвове и орли.

Царски двери от XVI в., рисувани от известния зограф Онуфрий и резбовани в характерния плетеничен стил, в който работят резбарите от Слепче и Прилеп, са великолепен образец на това направление в дърворезбата от поствизантийския период, в което се възпроизвеждат орнаментални образци, разпространени и в ръкописната украса, особено в четириевангелията.

От XVIII в. е иконостасът от Карлуковския манастир „Св. Богородица“, който през 1792 г. е подновен от даскал Уруш, изписал името си на няколко места върху отделните части на иконостаса.

От XVIII в. е и иконостасът от постницата „Св. Лука“ в Рилския манастир, който е запазен изцяло и е представен в експозицията на музея.

Църковна утвар

Националният исторически музей притежава колекция от около 500 златни и сребърни предмета от XIV до XIX в., свързани с различни аспекти на култа и църковния бит. Повечето от тези предмети са ценно свидетелство за изящната работа на златарите и майсторите на миниатюрната дърворезба от Средновековието и поствизантийския период.

Забележителни са произведенията на майсторите от Чипровската златарска школа, които са свързани с положителното влияние на католическата българска общност във важния рударски град Чипровци и са истински шедьоври на ювелирното изкуство.

В НИМ се съхранява архиерейският жезъл (патерица) на Търновския митрополит Гавраил, изработен през 1612 г. от чипровските златари Никола и Костадин във Враца. Жезълът е бил приложен в митрополитския храм „Св. св. ап. Петър и Павел“ в Търново.

Неизвестни чипровски златари са изработили и кивота (дарохранителница) за католикона „Св. Възнесение Христово“ на сръбския манастир Дечани през 1626 г. Кивотът е максимално точно копие на съответния храм, изпълнен от сребро с позлата и цветни камъни със смесена техника – отливане, ажуриране и изковаване.

Литургични тъкани

Литургичният текстил има строго определена функция и символично значение. Тенденциите в иконографските композиции и образите, които са представени върху тъканите, както и тяхната декорация, следват принципите в църковната живопис. Във везбите специално внимание е отделяно на надписите, които се изписвали с калиграфска точност.

Националният исторически музей притежава четири от най-представителните запазени византийски литургични тъкани, изработени в Константинопол през XIII – XIV в. Охридската (Андрониковата) процесионална воздух-плащаница е най-древната запазена литургична тъкан от този тип. Изработена е от двуслойна малиновочервена коприна, подплатена със светлосин лен, с размери 180/110 см. Във везбата е използвана златна и сребърна сърма и разноцветни копринени нишки. Представена е композицията „Христос – Агнец“. В центъра на композицията е изобразен мъртвият Христос, положен върху Светия престол, заобиколен от ангели и дякони с рипиди в ръце. В четирите ъгъла са изобразени символите на евангелистите.

През периода на османско владичество голяма част от литургичния текстил и облекло били внасяни от Виена, Венеция и други западноевропейски градове или били изработвани в манастирските и митрополитските центрове на Балканския полуостров. През XVII – XVIII в. се предпочитат ярко оцветените тъкани и пищната декорация с много бродерия, перли, цветни стъкла, мъниста и пайети. Постепенно започват да се изписват имената не само на дарителите, но и на майсторите, които са изработили бродерията.