Национален Исторически Музей

English version
Начало»КолекцииКолекция “Документи от периода 1878-1944 г.”»

Колекции

Колекция “Документи от периода 1878-1944 г.”

Понастоящем документалната колекция на НИМ за периода от края на Руско-турската освободителна война (1878 г.) до септември 1944 г. наброява около 4400 фондови единици.

Според информацията, която носят, документите могат да бъдат групирани в няколко раздела: за икономическото развитие на страната; за политическата история през периода (държавни институции, вътрешна и външна политика, националноосвободително движение, войни и др.); за културата, науката и образованието през споменатия период.

В първата група интерес представляват старите акции и ценни книжа от началото на ХХ в., сред които е една от най-скъпо оценяваните днес акции – тази на безименно акционерно дружество „Аероплан“ – Пловдив, 1912 г. Внимание заслужава и колекцията от лотарийни билети от края на ХІХ в. до 30-те години на ХХ век. Ценен експонат за развитието на транспорта у нас е договорът за построяването на ж. п. линията Мездра – Видин (май 1908 г.), подписан от министъра на обществените сгради, пътищата и съобщенията Александър Малинов, който в същото време е и министър-председател.

Във втората група съществено място заемат архивните източници за владетелите на Третото българско царство – княз Александър І, княз (цар) Фердинанд І, цар Борис ІІІ. Това са собственоръчно написани или подписани от тях държавни документи и лични писма. Музеят съхранява и междудържавни документи, белязали важни политически събития, какъвто е например един от официалните екземпляри на Ньойския мирен договор от 1919 г.

Войните на България от периода 1912 – 1918 г. също са представени в архивната колекция. Наред с войнишка кореспонденция, шифровани телеграми и бойни заповеди, интерес будят войнишките ръкописни вестничета от 1916 г., плод на самиздатската инициатива на българските войници.

Националноосвободителните борби в Македония, Одринска Тракия и Добруджа са застъпени в сбирката с писма на Тодор Александров от началото на ХХ в., смъртната присъда на Райко Даскалов, издадена от ВМРО (1923 г.), апел на добруджанските емигранти за единство на добруджанското националноосвободително движение (1928 г.) и др. Има и много документи за дейността на Българската екзархия в земите, останали под властта на Османската империя в началото на ХХ в.

Културният живот, образованието и науката са представени от многобройни ученически свидетелства, дипломи от училища и университети у нас и в чужбина. В НИМ се пазят документи за видни български учени като акад. Гаврил Кацаров, проф. Васил Златарски, проф. Александър Теодоров-Балан, проф. Богдан Филов и др., както и за изтъкнати дейци на културата и изкуството – актьорите Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, режисьора и актьор Васил Гендов, оперните певци Стефан Македонски и Елисавета Йовович, художника Владимир Димитров-Майстора и др.

Сред най-интересните в колекцията са материалите за български политици и общественици, живели и работили в края на ХІХ до 40-те години на ХХ в. – Драган Цанков, Стефан Стамболов, Димитър Греков, д-р Стоян Данев, Богдан Филов, Екатерина Каравелова и др.