Първият български екзарх Антим I (светско име Атанас Михайлов Чалъков) е роден през 1816 г. в Лозенград. Учи в родния си град и в Цариград. Приема монашество в Света Гора и е причислен към Хилендарския манастир. Продължава образованието си в Цариград – в гръцката гимназия в Куручешме и в семинарията на о. Халки. Учителства в Лозенград и Смирна. През 1849 г. заминава за Русия, където завършва Одеската духовна семинария и Московската духовна академия с научна степен магистър по богословие.  

След завръщането си в Цариград Антим преподава църковна история, църковнославянски и руски език в семинарията на о. Халки, на която става ректор през 1861 г. Същата година е назначен за Преславски митрополит, а през 1868 г. за Видински.

Великденската акция и скъсването с Вселенската патриаршия срещат подкрепа от редица висши български духовници. Антим Видински не остава безучастен. В края на 1868 г. той се отказва от Вселенската патриаршия и се присъ­единява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия участва във Временния български синод и в Първия църковно-народен събор в Цариград. На 16 февруари 1872 г. Антим Видински е избран за пръв Български екзарх.

След Априлското въстание редица действия на екзарха влошават отношенията му с Високата порта. Антим I съдейства турските жестокости да станат известни на европейската общественост, организира благотворителни акции, подпомага дипломатическата мисия в Европа на Марко Балабанов и Драган Цанков. Многократно изпраща до Високата порта доклади за турски безчинства с искания за наказание на виновните и подпомагане населението в разорените райони. Не припознава съставените под турски натиск „благодарствени адреси“ по време и след Цариградската посланическа конференция и под невинен предлог не взема участие в свиканото от Високата порта през 1877 г. т.нар. „народно събрание“. По-късно става известно за изпратено от Антим  I през август 1876 г. писмо до председателя на Св. Синод на Руската православна църква с молба за подкрепа за българския народ.

На 12 април 1877 г.,  под натиска на турското правителство, екзарх Антим подава остав­ка. През юли същата година е изпратен на заточение в Анкара. След Освобождението е освободен и през месец май 1878 г. се завръща във Видин, където поема управлението на епархията си. През 1879 г. Антим I председателства Учредителното събрание и Първото Велико народно събрание в Търново.

Антим I Български, епископ Преславски и митрополит Видински умира на 1 декември 1888 г. Гробът му се намира в двора на Видинската митрополия.