Българите побеждават ромеите при р. Ахелой, близо до днешния Несебър, 20 август 917 г.

През февруари 914 г. патриарх Николай Мистик (901-907; 912-925) е принуден да отстъпи мястото си на пръв регент на малолетния Константин VII Багрянородни (913-959; властва сам във времето от 945 до 959 г.) на императрицата-майка Зоя Карбонопсина (914-919){1}. Новата първа регентка отказва да признае царската титла на българския владетел Симеон Велики (893-927), която той изглежда получава от патриарх Николай Мистик през август 913 г.{2}.

В отговор на тези неприятелски действия в края на лятото на 914 г. Симеон нахлува в Тракия и превзема Одрин. След безуспешния опит на Византия да привлече Сърбия и печенегите на своя страна, ромеите обявяват пълен сбор за цялата си войска. Решителният сблъсък със Симеоновата войска е на 20 август 917 г. в долното поречие на р. Ахелой, която се влива в Черно море южно от днешното село Равда, Бургаско. Ето как описва събитието летописецът Йоан Скилица в своята „История“:

„Императрица[та-майка] Зоя [Карбонопсина (914-919)], понеже не понасяла честите Симеонови нападения и искала да ги прекрати, решила заедно със сената, че трябва да сключи мир със сарацините и да прехвърли на Запад цялата източна войска, та, като се обединят източните и западните войски, да започне война с българите и съвсем да ги унищожи. Това било решено и в Сирия били изпратени патриций Йоан Радин и Михаил Токсара, които сключили мир със сарацините. Освободена от грижата си по тях, императрицата заповядала да се раздаде установената заплата на войската и като ги поверила на магистър Лъв Фока, тогава доместик на схолите, заповядала му да ги поведе срещу българите. Когато всички теми и отреди били събрани при Диабазис (Диабазис е голяма равнина, удобна да побере войска), изпратен бил с честния кръст дворцовият протопоп, който накарал всички да коленичат и да се закълнат, че ще умрат един за друг. След полагане на клетвата цялата войска се втурнала срещу българите. Йоан Грапсон, който бил войнствен мъж и често се отличавал в битките със своята храброст, стоял начело на отряда на екскувитите, а Олвиан Марул, мъж изпитан [в битките] – начело на отреда на иканатите, Роман и Лъв, синовете на Аргир, и Варда Фока предвождали други отряди. Заедно с тях бил и магистър Мелия ведно с арменците, както и много други стратези на теми. Придружавал ги и патриций Константин Липс, един вид съветник на Лъв, доместика на схолите. На 6 август, 5-и индикт, се завързало сражение между ромеи и българи при крепостта Ахело. Българите били напълно отблъснати и голям брой от тях били избити{3}. Но когато доместикът, облян от обилна пот и премалял, слязъл от коня си при един извор, за да омие потта си и да се освежи, конят случайно скъсал поводите и се втурнал през лагера без ездач. Войниците, като видели познатия им кон, предположили, че доместикът е загинал. Те изпаднали в страх, духът им паднал и прекъснали преследването, а някои дори побягнали назад. Симеон, щом забелязал от една височина това, отправил българите срещу ромеите (защото той не допуснал бягството [на своите] да бъде безредно). Ромеите, които и преди това, както казахме, били паднали духом и уплашени, като видели сега внезапно настъплението на българите, вкупом обърнали гръб и ударили на страхотно бягство, като едни се изтъпкали помежду си, а други били избивани от противниците. Доместикът Лъв пък се спасил с бягство в Месемврия. Паднали много люде, не само обикновени войници, но и твърде голям брой стратези и тагматарси. Убит бил и Константин Липс и началникът на екскувитите, магистър Йоан Грапсон. А патриций Роман Лакапин, тогава друнгарий на корабите, бил изпратен с цялата флота със заповед да плува покрай бреговете и да бъде в помощ на Лъв, а също и да прекара печенегите, които били доведени от Вогас за съюзници на ромеите. Но понеже настанала разпра между Роман и Вогас, печенегите, като ги видели да се карат помежду си, се върнали в земите си и помощта им се осуетила.

Други пък казват, че поражението на ромеите не е станало така, а по друг начин. Когато Фока обърнал Симеон в бягство [вж. {3}] и го преследвал, внезапно до него стигнал слух, че друнгарият на корабите се бил оттеглил с цялата флота, за да завземе царската власт. Поразен от този слух като от гръм (защото и той сам се домогвал към царската власт), [Лъв] изоставил преследването и се върнал в лагера, за да разбере какво става. Когато сред войската се разпространила мълвата, че доместикът избягал, останалите войници, забравяйки всяка храброст, направили същото. Като ги видял да бягат, Симеон (той както разправят, бил застанал на едно удобно място, за да наблюдава изхода на сражението) се спуснал с цялата войска и превърнал бягството и в нападение. Такова именно е второто обяснение. Но все едно дали единият или другият разказ е верен, ромеите са били обърнати в бягство и казаното по-горе е станало.

Други пък казват, че поражението на ромеите не е станало така, а по друг начин. Когато Фока обърнал Симеон в бягство [вж. {3}] и го преследвал, внезапно до него стигнал слух, че друнгарият на корабите се бил оттеглил с цялата флота, за да завземе царската власт. Поразен от този слух като от гръм (защото и той сам се домогвал към царската власт), [Лъв] изоставил преследването и се върнал в лагера, за да разбере какво става. Когато сред войската се разпространила мълвата, че доместикът избягал, останалите войници, забравяйки всяка храброст, направили същото. Като ги видял да бягат, Симеон (той както разправят, бил застанал на едно удобно място, за да наблюдава изхода на сражението) се спуснал с цялата войска и превърнал бягството и в нападение. Такова именно е второто обяснение. Но все едно дали единият или другият разказ е верен, ромеите са били обърнати в бягство и казаното по-горе е станало.

След поражението оцелелите от войната се върнали и това, което се е случило между Роман и Вогас, се разчуло. Положението на друнгария станало толкова опасно, че съдиите произнесли срещу него присъда да му бъдат извадени очите, загдето от небрежност или по-скоро от злонамереност не превел отсам печенегите, нито пък после събрал тези, които се връщали след поражението. Той щял да изтърпи това, ако не го спасили магистър Стефан, един от настойниците, и патриций Константин Гонгил, които имали голямо влияние пред императрицата….“{4}.

––––––––––––––––
{1} Отбелязано е времето на регентството ѝ на нейния малолетен син Константин VII Багрянородни.
{2} Титлата „цар“ изглежда е дадена на Симеон от византийския патриарх Николай Мистик в качеството му на пръв регент на малолетния император Константин VII Багрянородни през август 913 г. От това изключително за целия средновековен свят събитие сега изминават 1110 години, което е достатъчно основание да му обърнем нарочно внимание тук след няколко дни.
{3} Не бива да се забравя, че в края на управлението на император Константин VII Багрянородни, който принадлежи към така наречения Македонски владетелски род (понеже първите му представители били от темата Македония), значителен брой от най-важните летописи в империята били преправени в онези техни части, които представяли в неизгодна светлина историческите събития, отнасящи се до Византия като цяло и до владетелски род в частност. Така преправени били и източниците, които по-късно ще използва куропалата Йоан Скилица (около 1040-след 1101) за написването на своята „История“. В Скилицовото описание на битката при Ахелой официалната византийска пропаганда е видна особено ясно – като причина за разгрома на византийската войска се изтъква скъсването на едни поводи (вж. по-долу).
{4} В: ГИБИ VI, Издателство на БАН, София: 1965// с. 248-250. Превод на Василка Тъпкова-Заимова.

В зала 3-изток на Националния исторически музей могат да се видят огромен брой паметници, свързани с величието на България при цар Симеон Велики, включително и единствената голяма средновековна летопис, съхранявана в България – Охридския препис на „История“ на Йоан Скилица. В изложбата „Времето е в нас. Юбилейна изложба 50 години Национален исторически музей“ е показан и новопридобит печат на цар Симеон.

Текст: Иван Петрински, Илия Стоименов