Избрана епитафия от залеза на Римската империя, по Кирил Мерджански, превод Калина Филипова
ELIAHZAR tractator virginius Vestalis Porciae Serenae – vixit annis XX
(ЕЛИАЗАР роб-масажист на весталката Порция Серена – живял 20 години)
Макар на двадесет години само,
бях вече твърде опитен
в полагането на балсама,
за туй е обяснима лекотата,
с която господарката си обладах –
в калдария¹,
докато ѝ разтривах ходилата.
Когато после жива я заравяха в земята²,
тя викаше, че ще се срещнем там оттатък,
където влюбени, щастливи, вечно млади
от изгрева до пурпурния залез
ще тичаме из Елизей³
по тучните ливади
(изглежда нещо като Ханаан това е,
но без овце, кози и крави).
Ала едва ли…
Мен кръстът вече ме очакваше 4!
Преди да ме промушат под ребрата
и да пречупят моите пищяли 5,
на глас разкаях се
и Господа възславих,
с което всъщност станах християнин
и като такъв поех към Рая!
И тъй – прощавай, о, побъркан свят!
Теб само нашият препатил Бог ще те оправи,
макар да е от Галилея, със съмнителен баща
и самарянин6. Алилуя! Χαιρε! Vale!7
БЕЛЕЖКИ:
1. Най-силно затоплената част от римска баня
2. Прегрешилите весталки били погребвани живи (виж Тит Ливий, От основаването на Града – I, 3,11-4, 4)
3. Изглежда тук се има предвид Елисейските полета, където след смъртта си обитавали героите, добродетелно живелите, и посветените в мистериите
4. Робите извършили тежко държавно престъпление, каквото в случая е прелъстяването на една от весталките, обикновено били разпъвани на кръст
5. За наличието на подобна практика виж Евангелие от Йоана – гл. 19, 31-34
6. За един евреин това е било възможно най-лошата комбинация, тъй като Галилея била селска област и жителите ѝ били считани за не особено културни, същото се отнася и за самаряните, народ съседен на еврейския, всъщност Иисус Христос не е бил самарянин, вероятно това са били слухове, разпространявани от неговите врагове с цел да го дискредитират, повод за това давало доброто отношение, което той имал към самаряните (виж Евангелие от Лука – гл. 10, 25-37 и гл. 17, 11-19)
7. Формули за приветствие и за сбогуване на старогръцки и латински език
Selected epithaphy from the dawn of The Roman Empire, after Kiril Merdjanski, translated by Kalina Filipova
ELIAHZAR tractator virginis Vestalis Porciae Serenae – vixit annis XX
(ELIAHZAR Slave, Masseur of the Vestal Porcia Serena. Aged 20)
Despite my youth
I had no match
in the soothing art of the massage
and therefore it came as no surprise
how readily my mistress
yielded to my desire
in the heat of the caldarium1 one day.
When later they buried her alive2
I heard her shout that we would meet again
in a world where happy and forever young
we’d roam the grassy meadows of Elysius3
(this must be something like Canaan
without the sheep and goats and cows).
But I doubt it…
They had already put up a cross to me.4
Before they pierced my side
and broke my legs5
I repented of my sin out loud
and praised the Lord, and so
became a Christian
and took the road to Heaven!
Oh, wadding world, farewell!
No one can put you right but our Lord Jesus
even if he is from Galilee, and a Samaritan6
and of uncertain parentage. Hallelujah! Χαιρε! Vale!7
Notes:
1 Caldarium: the hottest part of a Roman bath.
2 Cf. Epitaph X, n. 1.
3 Obviously a mistake: the reference must be to Elysium where after death the spirits of heroes, of the virtuous and of the initiated were believed to dwell.
4 Slaves convicted of serious crimes, as was the seduction of a Vestal Virgin, were usually crucified.
5 John 19:31-34
6 This was considered the worst combination possible: Galilee was a rural area and its population was regarded as rather backward; the same view was held regarding the people of Samaria. Jesus Christ was not, in fact, a Samaritan: this was probably a rumor spread by his enemies with a view to discrediting him and because of his respect for Samaritans (cf. Luke 10:25-37 and 17:11-19).
7 Forms of greeting and leave-taking in Hellenic and Latin.