Днешният ден несъмнено бележи едно от най-знаменателните събития в хилядолетната българска история – началото на въстанието на братята Асен (1190-1196) и Петър (1185-1197) {2} слага началото на Второто българско царство.
838 години от началото на въстанието на Асен и Петър, 26 октомври 1185 г. {1}
Днешният ден несъмнено бележи едно от най-знаменателните събития в хилядолетната българска история – началото на въстанието на братята Асен (1190-1196) и Петър (1185-1197) {2} слага началото на Второто българско царство.
За произхода на рода Асеневци е изписано достатъчно много {3}. В българската историография е изказано мнение за куманския им произход. Асен е наречен Белгун (може би от тюрк. мъдър), прякор или име с възможен кумански или прабългарски произход. Но всички последващи събития, изтъкването от техните наследници на връзка с Първото българско царство, говори за българските корени на този род. Или поне за твърде ранното им самоопределяне като българи…
Църквата Св. Димитър във Велико Търново, съвременно състояние
В румънската историография най-често се придържат към несъстоятелното мнение, че двамата братя са власи, тъй като в някои византийски и западни извори се среща етнонима власи{4} във връзка със събитията от 1185-1186 г., макар и от написаното от западните летописци да не остава съмнение, че те всъщност са българи. Объркването идва от това, че византийските и западните хронисти от края на XII – началото на XIII в. използват етнонима власи за обозначаване на българите от Североизточна и Централна България (византийската тема{5} Паристрион), тъй като тема България е западното българско землище, земите под властта на Охридската архиепископия. Разбира се, няма съмнение, че възстановеното българско царство включва и власи в някаква степен (вж. тук бел. 9).
Непосредствено преди избухването на въстанието обстановката във Византия е напрегната. Българското население страда от произвола на данъчните чиновници, богомилството също е във възход. В империята навлизат унгарците, които стигат до Средец. Норманите пък нахлуват от Италия и след като превземат Драч, обсаждат Солун, който пада на 24 август 1185 г.
Ето как описва тези събития византийският летописец Никита от Хоне {6}(1155-1217) в своята „История“, която разглежда подробно случилото се във Византия от 1118 до 1206 г. и е основен извор и за българската история в това време въпреки някои неточности, ясно изразената превзетост и едва прикритата ненавист по отношение на освободителната борба на българите и на техните водачи:
„Тогава [през последното четиримесечие на 1185 г.] императорът [Исак II Ангел (1185-1195)] пожелал да се сроди чрез брак с чуждоплеменен народ, защото тази, за която бил женен по-рано {7}, умряла. Като влязъл в преговори чрез пратеници с Бела [III (1173-1196)], краля на Унгария, той взел за жена дъщеря му [Маргарита, която като византийска императрица приема името Мария], която още не била съвсем навършила 10-годишна възраст. Но понеже се скъпял да извърши брачните тържества на държавни разноски, той събрал необходимите пари безвъзмездно от своите земи. Поради скъперничество той обрал по прикрит начин и други градове, които се намирали при Анхиало, и предизвикал вражда най-вече срещу себе си и срещу ромеите от страна на варварите при планината Хемус [презрително название на българите от двете страни на Стара планина], които по-рано се наричали мизи {8}, а сега се назовават власи {9}. Защото те се осланяли на непроходимите места и се одързостявали от крепостите, които били твърде многобройни и стърчели над отвесни скали. Те … се държели високомерно към ромеите… и открито вдигнали въстание.“{10}
Докато византийският император Исак II Ангел (1185-1195) е в Кипсела при него се явяват братята Иван Асен и Теодор. Те искат да бъдат приети от императора за да поискат тяхното поземлено владение да влезе в списъка на прониите {11}. Исак II Ангел се отнася грубо с тях и ги отпраща. Византийският летописец Никита от Хоне привежда този случай като причина за въстанието, което двамата братя вдигат по-сетне. Всъщност случаят в Кипсела трябва да се възприема по-скоро като повод за последвалия бунт. Въстаническите действия трябва да са били предварително замислени, съдейки от последвалите събития.
Братята Иван Асен и Петър издигнали междувременно храм на „Св. Димитър“, като разпространили легендата за една икона на св. Димитър, която се появила уж по чудотворен начин в Търновград след превземането на Солун от норманите. Никита от Хоне, макар и с ирония, споменава, че големият брат Теодор приел името Петър и е коронован за цар в църквата „Св. Димитър“ в Търново. По-сетне въстаниците се опитват да превземат старата българска столица Велики Преслав, но градът удържа напора им.
Така започва периода на Второто българско царство и възхода на династията Асеневци дала много видни люде както в България, така и във Византия.
–––––––––––––––––
{1} Тази дата днес се възприема повече под натиска на съвременната ни фолкистория и на представителите на различните исторически форуми в Мрежата. Всъщност въстанието, както и свързаните с него събития – освещаването на църквата „Св. Димитър“ в Търновград, например – трябва да е избухнало в ранната пролет на следващата 1186 г. ( вж. Иван Божилов „Фамилията на Асеневци“ (1186-1460). Генеалогия и просопография“. Второ фототипно издание. Издателство на Българската академия на науките „Марин Дринов“, София: 1994 // с. 27-28; с. 37, бел. 23 и пос. там лит.).
Съвременният натиск за начало на въстанието през есента на 1185 г. се основава на църковния празник Димитровден. Всъщност през Средновековието, както в повечето случаи и днес, църковните сгради получават името си според деня, в който са заложени основите на сградата, а освещаването им не е непременно на църковния празник.
Освен това, един кратък преглед на събитията ще ни убеди, че отнасянето на въстанието към 26 октомври 1185 г., освен всичко друго, е и невъзможно – на 12 септември 1185 г. Исак II Ангел става император, няколко месеца поне са необходими за да може той да се договори за брак с дъщерята на унгарския крал Бела III – начало на преговорите преди короноването му за император е изключено. Още време е потребно за да се осведоми населението за събирането на пари за сватбените тържества и да започне събирането на тези пари. Немалко време е нужно също за отиването през късната есен на 1185 г. на братята Асен и Петър до Кипсела (дн. Ипсала на р. Марица в Беломорска Тракия), където те поискали да им бъде дадено едно село, и да се върнат от там обратно в Търновград. Не е възможно всички тези събития да е имало време да се случат за има-няма месец и половина, до 26 октомври – това би било невъзможно дори в наши дни. Ето защо днешното отбелязване на началото на въстанието на братята Асен и Петър през есента на 1185 г. трябва да се приема за условно.
{2} Петър е с кръщелно име Теодор. В някой извори е наричан и Калопетър – „добрият Петър“.
{3} Вж. подробно Геновева Цанкова-Петкова „България при Асеневци“. Народна просвета, София: 1978 // 191 с.; Иван Божилов „Фамилията на Асеневци“…; и изобилната литература, която е посочена там.
{4} Този етноним се употребява в рамките само на двадесет години и не съответства на никой друг период.
{5} Тема е византийска военно-административна единица.
{6} На гр. Χώναι, дифтонгата -αι в средновизантийско време се чете като -е. Град във Фригия, Централна Мала Азия. Родовото име на летописеца е Акоминат, но днес е известен именно по мястото на своето раждане.
{7} Наскоро бе открито името на първата съпруга на императора – казвала се е Ирина, но никакви други сведения за нея няма. Изказано бе предположение, че е била от рода на Комнините или пък, може би, е била чужденка.
{8} Архаизъм, често използван у византийските летописци за означаване на българите.
{9} От редица исторически извори става ясно, че през втората половина на XII в. във високите части на Стара планина изглежда обитават значителен брой скотовъдци, които през зимата слизат в предпланините на север и на юг. Възможно е при въстанието на братята Асен и Петър това население, особено веднага след избухването на въстанието, да е било натоварено със задачата да отбранява старопланинските проходи поне до падането на първите снегове в края на 1185 г., които така или иначе направили проходите непроходими. Тези скотовъдци в планините на Балканския полуостров са известни до средата на миналия век като власи или арумъни и техният брой по българските земи и в Южна Албания е значителен. През втората половина на ХХ в. огромната част от това население се преселва в Румъния.
От друга страна Никита от Хоне е възможно да е бил повлиян от славяните в Западна Мала Азия, наблизо до неговото родно място, или по-сетне като императорски секретар, от ранната славянска представа за власи – така били назовавани представителите на всички романски народи.
Във всеки случай, старата – предимно в Румъния – представа за държавата, възстановена от братята Асеневци като някаква „Влахо-българска империя“ днес не се подкрепя от нито един сериозен европейски учен и трябва да се признае като окончателно изживяла времето си.
{10} Никита Хониат „История“ – В: ГИБИ, Т. XI. Издателство на БАН, София: 1983 // сс. 25-. Превод на Василка Тъпкова.
{11} Пронията е поземлено владение във Византия, предавано за пожизнено ползване. От втората половина на XIII в. прониите започват да се предават по наследство.
Текст: Иван Петрински, Илия Стоименов
