135 години Съединение

То става основна задача за всички патриотично настроени обществени деятели и политици от двете страни на Балкана. Още през есента на 1878 г. са първите опити за промяна на несправедливите решения на Великите сили, но те не са успешни. В следващите няколко години, заради политическата нестабилност в Княжеството и външнополитически пречки, съединисткото движение няма развитие. От началото на 1885 г. ситуацията се променя. Начело на БТЦРК в Пловдив застава Захари Стоянов, който развива енергична дейност и с помощта на Коста Паница, Димитър Ризов, Петър Зографски, Иван Стоянович, Георги Странски, Продан Тишков-Чардафон и много други радетели на делото, успяват да създадат подходящата обществено-политическа нагласа сред населението, че моментът за обединение на двете Българии е настъпил. Ключова роля изиграва и съгласието с предстоящия акт на българския владетел – княз Александър Батенберг.

Александър I Батенберг е български княз от юни 1879 г. до август 1886 г. Той е роден през 1857 г. и е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат, чиято сестра е съпруга на руския цар Александър II. Получава военно образование и участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. След войната е избран за български княз от I-то Велико Народно събрание. През 1885 г. приема с прокламация Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Свален с преврат през август 1886 г., абдикира и напуска страната. Умира през ноември 1893 г. в Австро-Унгария, а по-късно останките му са погребани в Мавзолей, в центъра на София.

БТЦРК първоначално решава да обяви съединистката акция на 15 септември, но поради избухналите бунтове в началото на месеца и напрегнатата обстановка, датата е изтеглена за 5-ти срещу 6-ти септември. В същата нощ части от пловдивската милиция начело с майор Данаил Николаев и други верни на делото офицери, и подкрепяни от навлезлите в града въоръжени четници, свалят от власт правителството на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Два дни по-късно князът приема Съединението.обединение“.

Завършек на великото дело е победата на младата българска войска в избухналата малко след това Сръбско-българска война. Само за няколко седмици военните ни части, командвани основно от капитани, правят почти немислим преход от границата с Османската империя до позициите при Сливница, където спират сръбските дивизии, обръщат ги в бягство и ги преследват извън пределите на Княжеството. Успехът във войната увенчава цялото дело на Съединението и е първата крачка към национално обединение на всички българи в земите, които са посочени в договора за създаването на санстефанска България.
Голяма част от снимките в настоящата виртуална изложба се съхраняват във фонда на НИМ и се показват за пръв път.