В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър” и това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата вече се казва „Народен театър”.

С професионализирането на театъра в България се поставя въпросът за построяване на модерна, европейска театрална сграда.  На 39-то заседание на Народното събрание – на 15.12.1898 г. е гласуван фонд за нейното изграждане. За тази цел е решено билетите на Софийската градска лотария да не се обгербват, а за сметка на това градската община да плаща на държавното съкровище 100 хил. лв. годишно и така събраната сума да отива във фонда за построяването на сградата за държавен театър.

Благодарение на усилията на тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, през 1904 г. на мястото на дъсчен театър „Основа” започва изграждането на сградата на Народния театър. Проектирането е поверено на опитните виенски архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Зданието е реконструирано няколко пъти – след големия пожар през 1923г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972 – 1975 г., когато е създадена Камерна сцена. Любопитно е, че в началото драматичният театър върви ръка за ръка с операта и, въпреки че двете сценични изкуства непрекъснато се разделят и обединяват, от 1912 г. те изнасят представления в една и съща сграда – тази на Народния театър. За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов.

Прочети целия текст
Scroll to Top