120 години от рождението на Иван Ненов

През 2022 г. се навършват 120 години от рождението на големия български художник Иван Ненов (1902-1997).Роден в София на 17 май 1902 г. той умира на 95 години през 1997 г., като през своя дълъг творчески път живописецът преминава през различни течения в изкуството, изкушава се от скулптурата, графиката и мозайката.

Свидетелство за завършено първоначално уличище във Видин на Иван Ненов, 1913 г.

Международен паспорт на Иван Ненов.

Екатерина Савова-Ненова със свои състуденти в Художествената академия.

По повод юбилея Националният исторчески музей (НИМ) представя във виртуална изложба живота и делото на Иван Ненов, както и на неговата съпруга Екатерина Савова-Ненова (1901-1980) и експонатите, свързани с тях, които се съхраняват във фондовете на музея. В колекцията „Иван Ненов-Екатерина Савова-Ненова” влизат и предмети, свързани и с тяхната фамилия. Културните ценности постъпват в НИМ през 2001 и 2002 г. като значително дарение, направено от племеницата на Иван Ненова – София Тотева Арменкова. Дарението е предимно от документален характер и включва документи, награди, книги, предмети, дрехи и художествени произведения. Представителна част от него е показана в изложбата „Иван Ненов (1902-1997). Животът на един творец”, открита в НИМ на 13 ноември 2002 г.

Иван Ненов е роден на 17 май 1902 г. в София, в семейството на д-р Васил Иванов Ненов (1876-1950) и Сенка Венкова Кметова (1880?-1903). Година след раждането му, майка му умира. Грижата за малкия Иван поема баща му, който изиграва голяма роля във формирането му – успява да предаде на сина си любовта към френската култура, към изкуствата и към литературата. Самият той се изкушавал да пише стихове, сътрудничал е на сп. „Мисъл”, бил е приятел с П. Ю. Тодоров и П. К. Яворов.

Прочети целия текст

Високообразован, д-р Васил Ненов учи в Женева и медицина в Нанси, бил е увлечен по модерните тогава леви идеи, които също предава на сина си. Поддържа връзки с дейци от левия политически сектор, като Янко Сакъзов, за което свиделстват писма, съхранявани в НИМ. От една снимка от дома на сина му и впоследствие предадена на НИМ, става ясно, че той е бил военен лекар в Балканската война. Верен на своите възгледи д-р Васил Ненов изповядва идеята за профилактика на населението и безплатна медицинска помощ, публикува брошури по популярна медицина, като например „Здравни напътствия за народа “, „Лекарят и народното здраве“, „Бъди здрав “, пазени в НИМ. Заради своите виждания често е местен в различни краища на България, обикновено в по-затънтени и отдалечени селища.

Заедно с баща си Иван Ненов постоянно пътува, за по-дълго се задържат във Видин и Кюстендил, след което той се премества в София. Във Видин Иван Ненов започва да рисува, но повече го привлича скулптурата. Като ученик в гимназията в Кюстендил се запознава с Владимир Димитров-Майстора и с бъдещите известни художници Асен Василиев, Стоян Венев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Васил Евтимов, Кирил Цонев и др., с някои от които до края на живота си остава приятел.

През 1919 г. постъпва като извънреден студент по скулптура в Художествената академия в София при проф.Жеко Спиридонов, но през следващата година се преориентира към живописта и учи първоначално живопис при проф. Никола Ганушев, после – при проф. Никола Маринов. През 1925 г. завършва с отличие Художествената академия и пред него сякаш се открива бляскаво бъдеще, но тежко заболяване от туберкулоза го изважда „от строя” за близо две години. За да се лекува, прекарва лятото на 1927 г. в Бояна и тогава отблизо се запознава със стенописите на Боянската църква. Ежедневно посещава малката черква, продължително време съзерцава изображенията, задълбочено изучава иконописната традиция и техниката на полагане на фреските. По собственото му признание това му дава важен импулс за търсене на нови пътища за обновяване на неговата живопис.

В академията Иван Ненов се запознава с бъдещата си съпруга – художничката Екатерина Савова (1901-1980), с която се женят през 1928 г. В същата година 26-годишният живописец е приет в дружество „Родно изкуство”, обединяващо елита на българското изкуство, но постепенно неговите търсения го отвеждат в друга посока. През 1932 г. той го напуска и влиза в сдружението на „младите” – Дружеството на новите художници.

Голямо влияние върху избистряне на „стила Иван Ненов” изиграват пътуванията му до Италия, особено когато работи в Торино и в керамичния център в Албисола (1935-1937) и Париж. През 1936 г. участва в обща художествена изложба на областта Пиемонте в Торино и е награден на 6-то Триенале за приложни изкуства в Милано с бронзов медал и грамота, която заедно с други документи влизат в музейната колекция. Посещава Гърция, Виена, работи в Мюнхен и Берлин (1941-1942), излага във Венеция (1942 г.). През 1943 г. е отличен в ХVII ОХИ с Голямата съюзна награда – златен знак за картината „Край морето”, пише в писмото на съюза, пазено в музея.
Отлично подготвен, знаещ няколко езика Иван Ненов излиза в пресата със свои статии за изкуството, като най-значимата негова инициатива е честването на Сезан в България. Едно писмо от „Вестник за жената”, съхранявано в НИМ говори за това, че е бил желан и дългогодишен сътрудник на вестника, впрочем както и на други издания. Освен това пише теоретични статии и участва в дискусии за развитието на изкуството у нас.
По време на Втората световна война, в резултат на бомбардировките над София е улучено ателието му (за това свидетелства Служебна бележка на Столичния гарнизон от колекцията „Иван Ненов-Екатерина Савова-Ненова”), в резултат на което много негови произведени са унищожени. Същата съдбата застига и картините на съпругата му Екатерина Савова-Ненова.

След войната и настъпилите промени в политическата система у нас, той спечелва конкурс за доцент и е назначен през 1945 г. в Художествената академия, където основава и ръководи ателието по мозайка. Но през 1950 г. е принуден да напусне и за дълго излиза от художествения живот у нас. В този период се насочва към керамиката, работи малка пластика, графика.
През 60-те, особено през 70-те години на ХХ в. започва постепенна реабилитация на Иван Ненов и той е удостоен с най-високите ордени и медали, някои от тях като ордените „Стара планина” I ст., „Георги Димитров” и Герой на социалистическия труд днес се пазят в НИМ. Открива няколко самостоятелни изложби. Умира на 4 септември 1997 г. на 95 години.

Съпругата на Иван Ненов – Екатерина Савова-Ненова е родена през 1901 г. в София в заможно семейство на известния строителен предприемач на обществени сгради инж. Георги Савов. Тъй като в колекцията „Иван Ненов-Екатерина Савова-Ненова” на НИМ са включени снимки, пощенски картички и документи на бащата на Екатерина Савова-Ненова, за него също си заслужава да бъдат отделени няколко реда.
Инж. Георги Савов е роден във Враца, участник е във войните. Заради професията си на строителен предприемач често променя местожителството си. В първото десетилетие на ХХ в. той е в Плевен, където строи някои от най-впечатляващите сгради в града. През 1903-1906 г. изгражда Параклис-мавзолей „Св.Георги Победоносец”, по данни на РВИМ – Плевен и изледователките Веселка Богданова и Соня Лазарова. В следващите години инж. Георги Савов строи сградата на бившата баня (1905-1908) в Плевен, сега галерия, в която е представена колекцията на акад. Светлин Русев. Печели и търг и за ремонт на зданието на кметството на Плевен, по сведения на Държавна агенция „Архиви”-Плевен.

Екатерина Савова-Ненова е сред известните имена на жените художнички, творили особено активно между двете световни войни. Завършва художествената академия през 1925 г. при проф. Никола Маринов, а от 1926 г. става член на Дружеството на независимите художници. Една от основателките на Дружеството на жените-художнички. През 1937 г. печели сребърен медал за дамски портрет на Световното изложение на изкуствата и техниките в Париж, чиято диплома се пази в НИМ. От документите от музейната колекция става ясно, че от 1943 г. (до 1962 г.) е преподавателка по рисуване в Института за подготовка на детски учителки в София. Има няколко самостоятелни изложби, покани за които и каталози се пазят в НИМ. Умира през 1980 г. в София.
Сред другите експонати, принадлежали на Екатерина Савова-Ненова, са нейните награди отличия, като орден „Кирил и Методий” I степен. Двамата с Иван Ненов имат една дъщеря Елка (1930-1969), която завършва архитектура. Работи в Центъра по промишлена естетика, проектант е на няколко обществени сгради. Редица нейни предмети също влизат в колекцията „Иван Ненов-Екатерина Савова-Ненова”.