Стари и нови паметници в Добруджа. Художествено-етнографичен етюд

Ив[ан] Енчев-Видю „Стари и нови паметници в Добруджа. Художествено-етнографичен етюд“. Печатница на С. М. Стайков, София: 1918 // 104 с.

Книгата е най-важният етнографско-фолклорен труд на художника Иван Енчев-Видю (1882-1936), издаден приживе; Събраният теренен материал има важно значение за по-сетнешното изучаване на народната култура в Добруджа и за миналото на този български край изобщо; Добра съхраненост, част от кóлите са напълно отделени от книжното тяло; Видими замърсявания по корицата и следи от мазни пръсти в долния десен ъгъл на страниците; Повредите по този екземпляр от книгата по никакъв начин не засягат текста; Въпреки отпечатването на книгата преди повече от век с печатарска техника, която е съвсем различна от днешната, изображенията са напълно четими.

Всички, които имат желанието да се запознаят с дейността на Иван Енчев-Видю ще установят, че през целия си непродължителен живот той не спира да се занимава ту с едно, ту с друго – границите на неговите интереси изглеждат сякаш са зад хоризонта. Но обнародването на събраното при безкрайните му пътувания по всички краища на българското землище е незначително малко докато е още жив. Причините за това не са известни със сигурност, но изглежда той сякаш губи интерес към всяка работа, която завършва – има такива хора…

С особена сила всичко казано дотук важи за делото на неговия живот – събирането на над 1519 подробни рисунки с туш или акварел на народни кръстове, предимно надгробни, от почти цялото българско землище, събрани в общо 14 дебели свитъка. Освен дървени и каменни надгробия, художникът рисува също и метални кръстове – църковна утвар и от оградите на храмовете. Кръстовете в сбирката на Иван Енчев са най-вече с датировка от края на XIX – началото на ХХ в.; кръстовете с по-ранна датировка са предимно прерисувани материали от научни публикации.

Събирателската работа по този колосален и всеобхватен труд отнема повече от 20 години от живота на автора, а свитъците са откупени от Българската академия на науките. По неизвестни причини първият от тези свитъци не е открит засега в Научния архив на БАН. Останалите 13 свитъка съдържат общо 1519 рисунки, от които са подбрани 939 образци на народни кръстове, издадени през 1994 г.* и направили известно името на Иван Енчев-Видю не само сред българските учени, но и сред най-широк кръг читатели.

„Стари и нови паметници в Добруджа. Художествено-етнографичен етюд“ е от тип научни трудове, които са широко разпространени през втората половина на XIX и началото на ХХ в.; те събират етнографски, фолклорен, археологически, изкуствоведски емпиричен теренен материал от една етнографска област; цел на тези сборници е да послужат като основа за по-сетнешна събирателска работа, както и да се даде възможност за първи обобщителни трудове по дадена проблематика, свързана с изучаването на старините. В българската историография този тип научни трудове са предшественици на големите сборници от 70-те и 80-те години на ХХ в., които са дело на големи научни колективи; в тях не само е събран огромен теренен материал, но са направени и обобщения, които разкриват в дълбочина процесите в българската народна култура най-често от края на XVIII в. насетне. Такива всеобхватни сборници бяха обнародвани практически за всички етнографски области, а събирането на теренния материал, написването на текстовете и издаването им бе изцяло финансирано от държавата.

Днес книгата „Стари и нови паметници в Добруджа. Художествено-етнографичен етюд“ на Иван Енчев-Видю е на разположение на читателите в повечето големи български библиотеки. Специализираната научна библиотека на Националния исторически музей я придобива през 1980 г. като откупка.


––––––––––––––––––––––-
*Иван Енчев-Видю „Български народен кръст“. Академично издателство “Марин Дринов”, София: 1994 // 182 с.

Текст: Иван Петрински