
„Споменът за Велика България“
„Около Меотидското езеро, по реката Куфис, се намира старата, така наречена, велика България.”
Територията, която византийският патриарх Никифор описва – между река Днепър и Северен Кавказ през VІІ в. е населена с български племена. В 30‐те години на същия век българите, под властта на кан Кубрат от рода Дуло, в съюз с Византийската империя, отхвърлят зависимостта от Аварския хаганат и основават Велика България.
Свидетелство за нейното могъщество е съкровището от с. Малая Перешчепина, открито случайно на 29 май 1912 г. То включва близо 800 предмета – златни и сребърни съдове, въоръжение и конско снаряжение, накити и византийски монети, днес съхранявани в Държавния Ермитаж – Санкт Петербург, Русия. Разнородният състав на находката, включваща вещи, произведени във Византия, Сасанидски Иран, както и такива, дело на степна работилница с аналогии сред аварските, тюркски и согдийски художествени традиции, поражда различни хипотези за нейната етнокултурната принадлежност.
Прочети целия текстДнес съкровището се идентифицира като инвентар от гроба на знатен номадски владетел от средата на VІІ в. Характеристиката на обреда, включващ трупоизгаряне, богатството на инвентара подсказва погребение според езическите традиции. Това обстоятелство, както и наличието на християнски вещи, и особено пръстените с кръстообразни монограми, разчетени като „Кубрат”, „на Кубрат патриция” свързват съкровището с основателя на Велика България – кан Кубрат.
През 1989 г. Държавният Ермитаж организира временна изложба „Съкровище на хан Кубрат. Култура на българи, хазари, славяни”, която гостува в залите на Националния исторически музей в София. В нея участват голяма част от вещите, открити при с. Малая Перешчепина, както и паметници на синхронните култури на българи, славяни и хазари от зоната на Севернопричерноморските степи от периода VІ – VІІ в. Идентифицирането на находката като гроб на кан Кубрат, пряко я свързва със зората на българската държавност. Поради тази причина, с разрешение на специалистите от Ермитажа, без увреждане на оригиналите, са снети силиконови отпечатъци на част от гостуващите паметници. Днес копията на това значително за българската история съкровище са част от постоянната експозиция на Националния исторически музей в София.Автор: гл. ас. Мариела Инкова Снимки: Росен Колев и Тодор Димитров