„Споменът за Велика България“
„Около Меотидското езеро, по реката Куфис, се намира старата, така наречена, велика България.”
Територията, която византийският патриарх Никифор описва – между река Днепър и Северен Кавказ през VІІ в. е населена с български племена. В 30‐те години на същия век българите, под властта на кан Кубрат от рода Дуло, в съюз с Византийската империя, отхвърлят зависимостта от Аварския хаганат и основават Велика България.
Свидетелство за нейното могъщество е съкровището от с. Малая Перешчепина, открито случайно на 29 май 1912 г. То включва близо 800 предмета – златни и сребърни съдове, въоръжение и конско снаряжение, накити и византийски монети, днес съхранявани в Държавния Ермитаж – Санкт Петербург, Русия. Разнородният състав на находката, включваща вещи, произведени във Византия, Сасанидски Иран, както и такива, дело на степна работилница с аналогии сред аварските, тюркски и согдийски художествени традиции, поражда различни хипотези за нейната етнокултурната принадлежност.
Прочети целия текст
